Събота, 23 Ноември 2024

Парламентът остави пътните строители без пари, три проекта за разплащане бяха отхвърлени

Парламентът остави пътните строители без пари, три проекта за разплащане бяха отхвърлени
Публикация   15 Апр, 2022   /     akcent.bg   /     552

    Народното събрание отхвърли три проекта за решение, оставяйки "на трупчета" казуса с поддръжката на пътищата и разплащането на дължимото към пътните строители. Гласуването на проектите за решение се проведе по късно  (около 23:30 часа), като продължилите над два часа дебати се оказаха безплодни заради взаимно блокиране между управляващите формации "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ".

  Вчера  (13 април) Комисията по конституционни и правни въпроси  към НС прие проект за решение парламентът да предприеме действия във връзка с опасността Агенция "Пътна инфраструктура" АПИ да изпадне в невъзможност да поддържа пътната мрежа в страната. Тази невъзможност е надвиснала заради неразплатени около 1.1 млрд. лв. на пътностроителните фирми за вече извършени от тях дейности по текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Проектът за решение предвиждаше веднага да бъдат разплатени 50 % от дължимите суми (около 550 млн. лв.) по сключените договори за текущ ремонт и поддръжка, а останалите 50% от дължимото да бъдат разплатени, когато се установи, че строителните дейности са реално извършени.

  В предложението беше предвидено да се разплатят и 100% от задълженията към пътните фирми за поставени мантинели, пътни знаци и хоризонтална маркировка.

Може да бъде изображение с текст, който гласи '5-H.T гласуване- резултати по парламентарни групи обио 14.04.2022 против възд. 23:30:18 0 1 рег. 66 65 56 30 общо 161 55 0 030 0 0 0 пп герб-сдо дпс бсп 23 итн 23 ÐÐ 1413 възраждане 9009 022 1 221 102 108 11 гласове за против възд. предложението не e прието 00:01:21'

  Спешността на проблема идва от това, че 34 договора за текущ ремонт и поддръжка с пътните фирми са прекратени с анекси, част от които влизат в сила на 29 април, а други - на 30 юни, като действието на договорите първоначално е било до 2023 и 2025 г.

   Освен отхвърлянето на проекта за решение, предложен от Комисията по конституционни и правни въпроси, депутатите не приеха и предложенията за решение на Комисията по регионално развитие, както и първоначалното предложение по темата, внесено от депутати от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и БСП. Най-много гласове събра проектът за решение, предложен от правната комисия (103 гласа "за"), като съгласно заявките по време на дебатите и преди това (след гласуването не беше дадена разбивка на гласуването по парламентарни групи), то беше подкрепено от три от управляващите формации - "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" - и беше отхвърлено от четвъртата управляваща партия "Има такъв народ". Останалите две предложения бяха подкрепени с около 24 гласа "за".

   Пътните строители и премиерът се разбраха до 30 юни да получат всички дължими суми по вече извършени ремонти.

  Депутатът от "Продължаваме промяната" Настимир Ананиев, който е председател на Комисията по регионално развитие, изрази становище като вносител на предложението, че е налице "много заплетен казус", заплетен през 2018-2019 г. при управлението на ГЕРБ, когато АПИ, която трябва да подписва договори по текущ ремонт и поддръжка, всъщност е започнала да разширява обхвата на договорите и започва да извършва ново строителство, реконструкция и основни ремонти. По този начин по думите му се заобикаля Законът за устройство на територията (ЗУТ) и "затова сме в това състояние в момента". Договорите, които са на стойност 710 млн., в един момент през миналата година стават за 3.3 млрд. лв. "Ставаме заложник на тези обстоятелства и трябва да решим дали да разрешим казуса сега, за да има пътна поддръжка, или да продължим проверката на самите договори. Междуведомствена комисия между Министерството на финансите (МФ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) проверява договорите, но това отнема време, а сега трябва да се приеме решение, но много е важно да има контрол и той да е в Народното събрание", настоя Ананиев.

   Председателят на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов пък заяви, че въпреки че бил вносител на предложението, то, както и другото предложение е било направено от премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев и е било редактирано от "тяхната сътрудничка" Лена Бориславова (всъщност началник на кабинета на министър-председателя - бел. ред.). "Аз бях в Министерския съвет, когато това се случи", посочи Йорданов и уточни, че предложението на регионалния министър Гроздан Караджов е било парите на пътните фирми да се отпуснат с постановление на Министерския съвет. "Премиерът и финансовият министър предложиха решението да мине през Народното събрание, беше им предоставено решение, те го изчетоха, редактираха няколко пъти, последната редакция беше на сътрудничката Лена Бориславова, след което беше пратено в Народното събрание и ние се подписахме като коалиционни партньори", уточни гледната си точка към последователността на събитията той. По думите му след това "започна циркът заради БНБ и предложението вече не им хареса".

  "След това имаше ново предложение, отново от същата "Света Троица", което по някакви неясни причини влезе в правната комисия, което юристи могат да се изкажат дали изобщо е за там. Да кажа тука за корупционните практики, защото тук се намеква, че трябва да има контрол в парламента, но не е работа на законодателната власт да действа като изпълнителна. Предложението на Петков, Василев и Бориславова беше 50% да се дадат на фирмите, а останалите да минават през междуведомствената комисия на МФ и МРРБ. И ние го подкрепихме, така че тук няма да има корупционна схема. Ставаме за смях да приемем двете предложения на тримата. Трябва да изберем едно от двете. Ние ще подкрепим първото предложение, защото това беше коалиционно договорено. Другото неясно как се появи и беше свързано с БНБ, но такава връзка е нелогична. Да спрем да им правим цирк на опозицията и да гласуваме първото предложение", настоя по време на дебатите по темата Тошко Йорданов, изостряйки още повече противоречията между "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" с подмятанията си към трите водещи лица на водещата формация в управляващата коалиция.

   Ананиев контрира, че казаното от Йорданов са "лъжи", като увери, че всичко е било подписано в присъствието на Караджов, който е от квотата на "Има такъв народ" в правителството.

   Изказванията на депутати от ГЕРБ и ДПС по разисквания проблем за пореден път демонстрираха синхрон между двете партии, по-конкретно, че изобщо не било работа на Народното събрание да се занимава с този казус. "Нищо не е ОК в това решение, защото то променя баланса на властите и нарушава Конституцията", настоя Йордан Цонев от ДПС и задочно се обърна към Асен Василев да докажел, че договорите с пътните фирми, сключени от ГЕРБ, са корупционни и да "си носи отговорността, откъде-накъде Народното събрание". Той отбеляза, че имало начин парламентът да се занимае с проблема, но не и по почина, който се предлага от управляващата коалиция.

   Депутатът от "Продължаваме промяната" Искрен Митев репликира Йордан Цонев, като каза, че "истината е, че когато "Има такъв народ" говорят срещу другите три коалиционни партньора в управлението, а опозицията бурно ги аплодира, това е тревожно за всички български граждани". От друга страна той разбирал много ясно защо ДПС и ГЕРБ не искат никакъв контрол върху средствата за пътните строители, а именно, за да могат те през определени фирми "да потекат към едни партийни касички, разбираме го това, само не разбираме защо Караджов и "Има такъв народ" не искат да има контрол върху тези средства".

   Гроздан Караджов взе думата и настоя, че било тревожно, когато Митев "изрича лъжи", като допълни, че още през февруари е бил инициатор на междуведомствената комисия между МРРБ и МФ, която "ден и нощ" проверявала тези договори за нередности. "Така че да ми казвате, че аз не искам да има контрол, е лъжа. Още в неделя по БиТиВи казах, че няма как да не съм съгласен с това повече комисии и повече органи, и особено орган като Народното събрание да проверява тези сделки и възлагания, това са неща, направени преди мен и на нито един човек от моя екип подписът не стои там. Няма никаква причина да не бих искал договорите да бъдат проверени от Народното събрание. Напротив, декларирам, че искам колкото се може повече комисии да проверят тези сделки, за да стане ясно, че това, което експертите на междуведомствената комисия ще извадят, и те ще бъдат препроверени", изтъкна регионалният министър.

  Радослав Чолаков от ГЕРБ подкрепи Йордан Цонев в тезата, че предлаганото решение от управляващите било противоконституционно и "няма земна сила, която да ме накара за гласувам такова решение". Той призова управляващите да си върнели думите назад и да признаели, че договорите, сключени при управлението на ГЕРБ с пътните строители, са законни, като с това щяло да им "олекне и всичко ще тръгне по реда си".

  Караджов внесе уточнение по отношение на договорите за текущ ремонт и поддръжка, като настоя, че никой не бил твърдял, че те са незаконни, точно обратното - те са действащи и в момента и по тях се извършва зимно поддържане и аварийни ремонти. Договорите били законни, защото са сключени по ЗОП, те са били обжалвани пред съда и чак след това са влезли в сила. Проблемът е надхвърлянето на техния обем. Шест от договорите изтичат на 29 април, а останалите 28 - на 30 юни. Ето защо докато всички договори са действащи, по думите на министъра имало вариант да се върне оригиналният обем на договорите, докато не бъдат сключени договорите с новите изпълнители по новите обществени поръчки.

   Ива Митева от "Има такъв народ", която беше председател на 45-ото и 46-ото Народно събрание, "съжали много", че нейният наследник на поста Никола Минчев не беше в пленарна зала по време на изказването ѝ, защото имала много въпроси към него по действията му по обсъжданото решение и разпределянето му в комисиите, по-конкретно - в правната комисия. "Това, което се случи в правната комисия, беше приемането на едно решение, което противоречи на Конституцията и правилника. Недопустимо е да се подменят решенията на Народното събрание по същество. Не знам как ще се приложи това решение. Това ще бъде един голям правен проблем. С това решение се връщаме 30 години назад. Сливаме изпълнителната и законодателната власт в едно, казваме, че принципа на разделение на властите не действа, че принципът власт власт възпира не действа и оставяме всичко в ръцете на Конституционния съд. В случай, че бъде прието решението на правната комисия, ние ще предложим пълна проверка от временна комисия в Народното събрание на всички задължения, както и одобряване на всички плащания. По този начин ще кажем, че сме честни, че искаме наистина контрол. Не се гордея с това, което правим днес и искам да ви кажа, че не е парламентаризъм, когато не уважавате Конституцията и законите", подчерта Митева.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha