Група авторитетни макроикономисти и финансисти вече чертае бъдещия „План Маршал” за Украйна на фона огромните разрушения, причинени от руската армия. В статия за Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) – Лондон, те се позовават на досегашния световен опит с възстановяване на страни, пострадали от войни и природни бедствия. Мениджър Нюз публикува редактирана версия на публикацията, чийто автори са Торбьорн Бекер – директор на Стокхолмски институт по икономика на прехода (SITE) и на Стокхолмско училище по икономика, Бари Айхенгрийн - професор по икономика и политически науки в Калифорнийския университет, Бъркли, и бивш старши политически съветник в МВФ, неговият колега от университета в Бъркли проф. Юрий Городниченко, Сергей Гуриев - професор по икономика в Instituts d'études politiques в Париж, Саймън Джонсън - професор по предприемачество в MIT Sloan School of Management към Масачузетски технологичен институт, доц. Тимофий Милованов - президент на Киевското училище по икономика, Кенет Рогоф - професор по публична политика и по икономика в Харвард, и Беатрис Ведер ди Мауро - професор по международна икономика и председател на CEPR.
Изходът от войната все още е несигурен, но това не пречи да се мисли за бъдещeто на Украйна. Идеите ни за дизайна на възстановяване се основават на предишен опит с Германия след Втората световна война – разгръщането на Плана Маршал, Ирак и Афганистан, със следвоенното възстановяване (напр. Плана Маршал след Втората световна война, обединението на Германия и възстановяването на Ирак и Афганистан) и съживяването на икономики, пострадали от природни бедствия.
Накратко, украинската икономика преживява огромен негативен шок, при който БВП се сви с поне 30%. Въпреки икономическият срив и нарастващите фискални предизвикателства, правителството все пак функционира. Украинците са единни и имат силно чувство за общата цел. Като се има предвид нивото на икономическо развитие и близостта до ЕС, страната вероятно ще прилича по-скоро на следвоенна Европа, отколкото на Ирак или Афганистан през 2002-2003 г.
Редица държави и международни институции вече се ангажираха с подкрепа за Украйна – от двустранна помощ през подпомагане от частни източници – украинска диаспора, благотворителни организации, физически лица и бизнес, до такава от институции от ранга на Световната банка. Обсъжда се използването на конфискувани руски активи, както и текущи приходи от руска енергия под формата на реконструкция и компенсация.
Първо, Украйна трябва да извърви пътя към присъединяване към ЕС, за да получи стимул за реформи и модернизация.
Второ, помощта трябва да е бърза, за да бъде получена в критичния ранен следвоенен период, когато страната няма да разполага със собствени ресурси. Помощта обаче трябва също да бъде обусловена, за да се гарантира, че парите са добре усвоени с използването на най-добрите практики, което включва радикално намаляване на корупцията.
Трето, помощта трябва да се основава на безвъзмездни средства, а не на заеми, за да се избегнат проблеми с устойчивостта на дълга в бъдеще.
Четвърто, координиране на донорите, за да се избегнат загуби, забавяне и дублирането.
Пето, рестартът да предложи уникална възможност за радикално подобряване на производствения капацитет на Украйна, за да я доближи до технологичните граници (включително зелените технологии), да положи основите за дългосрочен растеж и да интегрира Украйна още по-здраво в глобалната икономика. Фокусът на помощта трябва да е към повишаване на производителния капацитет на икономиката и стимулиране на висок процент на инвестиции (напр. в нови машини/оборудване, инфраструктура, обучение/човешки капитал, техническа помощ и др.), както и чрез укрепване на човешкия капитал.
И накрая, тъй като помощта ще бъде ефективна само, ако отговаря на интересите на Украйна, тя трябва да „притежава“ собственото си възстановяване.
Въз основа на тези принципи ние предлагаме помощта да се администрира от самостоятелна, свързана с ЕС или упълномощена от него независима агенция, подобна на тази, която администрира План Маршал. Тя ще се грижи за привличането на средства, ще се сведе до минимум бюрокрацията и инерцията на съществуващите институции, както и политическото влияние – примерно на Русия, която е акционер в МВФ, СБ и ЕБВР.
Структурата на агенцията трябва да е стабилна, с дълъг хоризонт и да включва редица критични елементи. Например, предварително определен и продължителен живот ще позволи създаването на многогодишни капиталови програми, ефективно бюджетиране и участие в допълващи програми.
Възстановяването, според нас, трябва да включва три отделни фази: спешна реакция, подобна на тази при природно бедствие, връхлетяващо върху една страна; бързо възстановяване на критичната инфраструктура и услуги за съживяване на основните функции на икономиката и правителството; полагане на основи за бърз и устойчив растеж.
Всеки от тези етапи има различни цели, ограничения и инструменти. Например, втората фаза трябва да включва стабилна макроикономическа стабилизация, за да се гарантира, че пазарните механизми могат да започнат да разпределят ресурси в следвоенната икономика.
Третата фаза е особено важна за успеха на бъдещия подем. Основната цел на тази фаза е радикално надграждане на институционалната среда. Ние предполагаме, че присъединяването към ЕС е от решаващо значение за институционалните реформи, които имат за цел да се справят с хроничните проблеми на Украйна – корупция, слабо управление, концентрация на икономическа власт и т.н. Реконструкцията в тази фаза предлага на Украйна възможност да създаде икономика без въглерод и да координира бъдещите си инвестиции за намаляване на зависимостта си от изкопаеми горива, доколкото е възможно. Цели градове, като Харков, Мариупол и Чернигов, ще трябва да бъдат наново построени. Това дава възможност за използване на съвременни технологии, особено за енергийна ефективност, проекти и градско планиране - електрически автобуси, преработени трамвайни линии и т.н. Използвайки международната помощ за създаване на благоприятни условия (включително перспективата за присъединяване към ЕС), Украйна може да се превърне в привлекателна дестинация за преки чуждестранни инвестиции, което ще ускори възстановяването и по-нататъшната интеграция на Украйна в световната икономика.
Накрая ние предоставяме предварителни оценки за разходите за реконструкция. След малко повече от месец война, необходимата помощ от Европа и други вероятно вече варира от 200 до 500 млрд. евро, което е сравнимо с мащаба на помощта, предлагана в миналото. Въпреки това, цената на възстановяването се увеличава с всеки ден война и то с нарастваща скорост, тъй като цивилното население е далеч от домовете си, децата стават все по-травматизирани и частните компании се разпадат.
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка - Източник: Мениджър
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай