Актуализиран е Националният план за възстановяване и устойчивост

Публикация 06 Апр, 2022 / akcent.bg / 496

Планът е на обща стойност около 13,52 млрд. лв., от които около 12,26 млрд. лв. е финансирането от грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС

Правителството прие Решение на Министерския съвет, с което одобрява актуализирания на базата на изискванията на Европейската комисия (ЕК) в рамките на процедурата за оценка Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България. С Решението се възлага на заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев да представи Плана на ЕК. Той се упълномощава да подпише финансово споразумение и оперативно споразумение с ЕК след решението на Съвета на ЕС за одобряване на плана.

Планът за възстановяване и устойчивост е на обща стойност около 13,52 млрд. лв., от които около 12,26 млрд. лв. е финансирането от грантове по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Срещу това са заложени 57 инвестиции и 47 реформи в 12 сфери. Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, като в него бяха засилени мерките по отношение на зеления преход, които вече съставляват над 53% от общите предвидени разходи, и на дигитализацията, където ще бъдат насочени над 23% от средствата. Най-съществените подобрения на Плана в резултат на коментарите на ЕК и с оглед съответствието му с изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241 бяха направени в компонентите „Нисковъглеродна икономика“ и „Транспортна свързаност“. Промените бяха представени на обществени обсъждания през февруари 2022 г., пред Народното събрание през март 2022 г. и публикувани на страницата на nextgeneration.bg също през март 2022 г.

Сред основните промени вследствие на дискусии с ЕК в рамките на тяхната оценка са:

Премахването на ангажименти в рамките на Плана за затваряне и изваждане от експлоатация на общо 1.4 GW въглищни мощности. На мястото на този ангажимент беше намерено решение да се постигне зеленият преход без ангажименти за затваряне на въглищни мощности, а чрез ускоряване на изграждането на нови евтини възобновяеми източници и приемането на нови реформи за улесняването на тяхното изграждане, съхранението на евтина енергия за използване в пиковите часове, и пълноценно използване на въглищните мощности, когато те са необходими. За целта ще се изгради нов механизъм, който да следи за плавното намаляване на емисиите в сектора на производство на електроенергия с 40% през 2025 г. спрямо нивата от 2019 г.;
Отпадане на изграждането на парогазова централа и свързаните с нея газопроводи с оглед избягването на зависимост от външни енергийни източници. Вместо използването на газови мощности като „преходно гориво“, постигането на зеления преход се предвижда да се постигне чрез инфраструктура за съхранение на енергия с обща мощност 6000 MWh с цел отдаване на съхранена евтина енергия в пиковите часове и осигуряване на необходимото балансиране на възобновяеми мощности. Предвидено е също така увеличаване на финансирането на геофизични проучвания в 6 региона за геотермална енергия, както и изграждането на пилотна геотермална централа, с цел развиване на нови базови мощности на базата на местни ресурси;
В компонента „Транспортна свързаност“ ЕК системно постави въпроса за по-ясен фокус върху устойчивостта на транспортния сектор. Актуализираната версия на Плана постига това чрез замяната на проекти с нови, които поставят ясен фокус върху ЖП транспорта. Те включват закупуване на влаков състав за крайградски и междуградски железници (общо 62 влака) за големи райони като София и Пловдив, оборудвани с ERTMS. Допълнително се засилва фокусът върху дигитализацията на ЖП транспорта чрез внедряване на европейската система за управление по линията Русе-Каспичан, оборудването на влаковете с ETCS ниво 2 и изграждането на първия интермодален терминал в Северна България. Засилват се и мерките, свързани с е-мобилността;
Засилване на реформите в компонента „Бизнес среда“, включително във връзка с реформата на антикорупционната комисия и финализиране на други реформи, свързани с антикорупция, реформи в държавните предприятия и прането на пари;
Засилване на фокуса върху изграждането на широколентовия интернет в периферни райони и общински центрове в компонента „Цифрова свързаност“, доизграждане на ТЕТРА системата за комуникация при кризи и дигитализацията на Български пощи във връзка с предлагането на административни услуги на едно гише;
Поставяне на акцент върху реформата на системата на 112, разширяване на проекта за спешна медицинска помощ по въздух с допълваща инфраструктура и въвеждане на по-ясни критерии за закупуването на медицинска апаратура в компонента „Здравеопазване“;
Увеличаване на общия ресурс на подкрепата за бизнеса в компонента „Интелигентна индустрия“ чрез включването на допълнителни финансови инструменти и постигане на съгласие по механизма за подкрепа за индустриални паркове и зони;
Постигане на финална договореност по реформата за гарантирания минимален доход и други мерки в компонент „Социално включване“.

Одобрението на Плана ще даде възможност за достъп до значителни ресурси, които ще подпомогнат страната ни в справянето с последиците от кризата, предизвикана от COVID-19, възстановяването на икономиката и насърчаването на устойчивия растеж в контекста на зеления и цифровия преход.

Тагове : Национален план , възстановяване , развитие ,