През 70-те години на 17 век Жак дьо Сегюр се жени. Този факт не би имал никакво значение за историята на виното, ако Жак дьо Сегюр не се беше оженил за една определена вдовица и ако тази вдовица не беше собственичка на едни от най-хубавите земи за отглеждане на лозя във Франция – имението Лафит в градчето Пойак, област Медок. Медок е част от така наречения винарски район Бордо.
Въпреки че имението е имало предприемчиви собственици и преди Жак дьо Сегюр, именно той засява голяма част от лозята и полага основите на виното, което ще стане едно от най-скъпите в света. Синът на Жак също има усет за брака. Той се жени за наследницата на други хубави лозя – Шато Латур. Това вино също ще стане едно от най-добрите в света. Внукът на Жак, Никола-Александър се ражда като собственик на няколко винарски изби. Вместо да прави трапезно вино за себе си и за жена си обаче, следващият предприемчив дьо Сегюр започва да усъвършенства процеса на правене на вино. Освен това, той успява и да направи виното си известно. Справя се доста добре, като се има предвид, че „Шато Лафит” скоро става любимото вино на френския крал. А самият Никола-Александър става известен като „Принцът на лозята”.
Повече от век след това обаче собствениците на Лафит имат неприятна серия от лош късмет. Финансови проблеми карат Сегюр да продадат именията си. Сменят се няколко собственика, които също нямат голям късмет. Единият свършва на гилотината по време на революцията, преди да успее да даде особен принос към историята на „Шато Лафит”. Въпреки всичко това обаче виното става все по-добро и по-популярно във Франция и Европа, а и в Америка. Томас Джеферсън е поръчвал от него, а и сам си е купувал по време на пътуванията си до Франция.
Въртележката на собственици спира през 1868 г., когато го имението Лафит, заедно с лозята, е купено от семейство Ротшилд. Оттогава досега цялото име на виното е „Шато Лафит Ротшилд”.
„Лафит” се прави от няколко сорта грозде в различни съотношения в зависимост от годината. Най-голям процент имат Каберне Совиньон и Мерло. Виното отлежава между 24 и 30 месеца в дъбови бъчви. Цената на „Шато Лафит” показва най-добре колко струва репутацията, съчетана с качество. Докато за дванадесет бутилки от реколта 2006 можеш да дадеш само 363 паунда, за по-старо вино нещата са по-различни. Може да се намери например половин бутилка (бутилката е 375 мл) „Шато Лафит” от 1966 г. на цена $249.99. Една бутилка от 1995 г. пък може да се намери за $1254,99, но ако вземеш 12, имаш отстъпка.
Най-скъпата бутилка „Шато Лафит” е една, за която се смята, че е принадлежала на Томас Джеферсън. Тя е купена на търг през 1985 г. за $156 000 от Малкълм Форбс. След това се повдига въпросът за евентуална фалшификация – както на инициалите на Джеферсън, така и на самото вино. Такава обаче не се доказва.
Ако се чудиш за какво му е на когото и да било да даде толкова много пари за бутилка вино, ще ти кажем поне едно – със сигурност не за да я изпие. Експертите казват, че 200-годишно вино, било то и най-доброто, е просто 200-годишен оцет. Дори 50 години след като е направено, едно вино вече няма смисъл да се пие. Колекционерите, които купуват такива бутилки, просто искат да си ги имат, за да ги показват на богатите си приятели и да ги карат да завиждат.
Винарският регион Бордо, където се произвежда „Лафит”, е прочут с най-хубавите червени вина в света. От всички тях именно „Шато Лафит” е на първо място в престижната класификация на вината от Бордо, направена през 1855 г. Тогава само четири вина са признати за premier cru (букв.-„първа реколта”). Освен „Шато Лафит”, това са „Шато Латур”, „Шато Марго” и „Шато О-Брион”. Едва през 1973 г. е добавено пето вино – „Шато Мутон Ротшилд”, – след дългогодишно лобиране от страна на фамилията Ротшилд.
Името на „Шато Лафит” (Château Lafite) идва от château - "замък" (фр.) и изменено "la hite", което значи "малък хълм" на гасконски
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай