През 2021 г. най-много държавно финансиране чрез субсидии е получила партия ГЕРБ (вкл. и в коалиция със СДС) - 6.5 млн. лв. Следват БСП (като коалиция от партии) с 4.3 млн. лв. и ДПС с 2.5 млн. лв. Това са трите партии, участвали във всичките четири народни събрания през 2021 г. Изчисленията са на Института за развитие на публичната среда и са публикувани в платформата "Отворен парламент" в статия под заглавието "Реформите на партийната субсидия останаха за друг път"
В публикацията се напомня, че "Има такъв народ" получава по един лев на действителен глас. Също толкова, но за периода 4 април-30 юни, са взимали и от "Изправи се.БГ" (част от коалицията "Изправи се БГ! Ние идваме"). И двете формации са заявили, че не желаят да получат пълния размер на помощта, тъй като ще се съобразят с мнението на гласувалите в референдума от 2016 г. (един от въпросите тогава, бе за намаляването на субсидиите на един лв. за глас).
От отчетите на партиите за трите парламентарни избора през миналата година се вижда, че в голяма степен субсидията се използва за финансиране на предизборните надпревари: за вота през юли 2021 г. участниците са вложили общо 7.4 млн. лв., а в този за парламент през ноември - 7.3 млн. лв. Като основен източник на приходи се очертава държавната субсидия с дял от около 60%. Тя формира например 88-92% от средствата за кампаниите на партия "Възраждане" и между 70% и 100% от тези на ДПС, сочат данните, обобщени от института.
Според експертите, изготвили анализа, партиите възприемат държавната субсидия по-скоро като "награда" за изборни резултати, защото единственият критерий за получаването й, въведен от законодателя, са гласовете, привлечени на изборите.
Субсидията не се отчита самостоятелно във финансовите документи на партиите и не може да се проследи за какво конкретно се използва, отбелязват авторите на анализа. Според тях партиите нямат интерес да изпълняват други присъщи за политическото представителство задачи като най-видна е липсата на подготовка на партийни активисти. "Тя се проявява особено по време на избори, когато именно тези активисти трябва да попълват съставите на секционните избирателни комисии", коментират експертите.
Освен липсата на обективен критерий при определяне на размера на субсидията, сериозен дефицит според Института за развитие на публичната среда са и несъществуващите разходни норми за нея. Никъде в законодателството не се изисква от партиите да отчитат какъв процент от субсидията отделят за заплати и осигуровки на своите активисти. Няма изискване да се посочват и дяловете на административните разходи, които се покриват с държавни средства на годишна база или на външните услуги например, се казва в публикацият
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай