Подземните води са невидими, но въздействието им е видимо навсякъде. Извън погледа ни, под краката ни, подземните води са скрито съкровище, което обогатява живота ни. Почти цялата течна сладка вода в света е подземна. Тя обезпечавануждите на питейна и битова вода, земеделие и промишленост, както и екосистемите. На много места човешката дейност прекомерно използва и замърсява подземните води, като в същото време подхранването е неодстатъчно за количественото ѝ възстановяване.Проучването, опазването и устойчивото използване на подземните води ще бъде от основно значение за оцеляването и адаптирането към изменението на климата и за посрещане на нуждите на нарастващото население.
В Североизточна България са развити двата най-мощни подземни водоносни хоризонти: Неоген-сарматски и Малм-валанжински. В тях залягат порови, порово-пукнатинни и пукнатинно-карстови води, които формират подезмни реки и басейни с голям обем. Някои от тях излизат на повърхността в речните долини, а други – чрез извори с определен дебит. В много случаи се налага дълбоко залягащите подземни води да бъдат сондирани на различни дъблочини, за да се използват.
НИМХ фиалиал Варна извършва ежемесечен количествен мониторинг на подземни и повърхностни води на територията на източна България. Следенето на състоянието и възможното замърсяване на подземните води в района се извършва от РИОСВ.
Районът на гр. Русе, по поречието на река Дунав, както и на югозапад и на югоизток от него, е облагодетелстван,тъй като разполага със значителни ресурси от подземна питейна вода. Най-големи запаси на грунтови подземни води в област Русе залягат в Побрежието (Бръшлянската низина) – най-обширната крайдунавска низина у нас, както и в речните тераси по долното течение на р. Янтра и в долнината на р. Черни Лом. Река Русенски Лом е забележителна като една от реките в равнинно-хълмистата част на страната с много висок дял на подземното (предимно карстово) подхранване.
Подземните води се изследват с различни методи – аналитични, лабораторни, полеви. Целта е установяване на техния произход, количество, динамика, воден баланс, температура, състав, състояние (замърсяване), пригодност за нуждите на водоснабдяването.
Най-големите ползватели на подземните води са и сред техните най-големи замърсители. Сред основните източници на замърсяване са градската канализация, замърсените повърхностни и речни води от бита, земеделието и промишлеността, замърсените почви, използването на торове и препарати в земеделието, депата и сметосъбирищата за отпадъци.
Малка част от подземните води могат да се използват пряко в питейно-битовото, промишленото и земеделското водоснабдяване за различните цели на водопотребление и водоползване. Друга част се нуждят от известно третиране чрез смесване с пресни води или озониране. Голяма част подлежат на пречистване с различни механични, химични и биологични методи, за да станат достъпни и подходящи за потребителите.
Източник" ас. д-р Емил Иванов, ръкводител на МО Русе
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай