Световната икономика има добри шансове да избегне пълно повтаряне на стагфлацията от 70-те години на миналия век, но с това свършват всички добри новини по темата, пише Bloomberg.
Историческият скок на цените на суровините след нахлуването на Русия в Украйна, който се прибави към вече високата пандемична инфлация, накара инвеститори и икономисти да търсят паралели с енергийните шокове отпреди четири десетилетия и последвалите ги продължителни забавяния.
"Колкото по-продължителен е този период на продължаващи шокове", казва той, толкова по-вероятно е икономиките да претърпят "нещо подобно на преживяното през 70-те години".
Тази съдба вероятно все още може да бъде избегната, смятат повечето икономисти. Но причините да мислят така не са съвсем окуражаващи за компаниите и работниците.
По-слабият икономически растеж и може би дори рецесията могат да бъдат цената, която ще платим за победа над инфлацията, като особено уязвими са развиващите се икономики.
"Трябва да сме по-притеснени от едно значително забавяне на световния икономически растеж", отколкото от бягството от инфлацията, каза Казуо Мома, който доскоро ръководеше паричната политика в Японската централна банка.
Това отчасти се дължи на факта, че централните банки като Федералния резерв на САЩ са си взели поуки от продължителната инфлация през 70-те години на миналия век - достатъчно, за да се избегне повторното тръгване по този "тъмен път", смята Марк Занди, главен икономист в Moody's Analytics.
"Те предпочитат по-скоро да ни тласнат към рецесия, отколкото да се стигне до сценарий на стагфлация и много по-лоша рецесия по-късно", казва Занди.
Друга основна причина, поради която икономистите не очакват съживяване на 70-те години на миналия век, е, че работниците няма да могат да се договарят за увеличение на заплатите си, както са го правили тогава.
В САЩ и Великобритания профсъюзите са се свили драстично. Дори в Германия, където те играят по-голяма роля, сега се проявява предпазливост по отношение на настояването за голямо увеличение на заплатите.
Това означава, че повторение на т.нар. спирала на заплатите и цените, която беше ключова за инфлационния епизод през 70-те години на ХХ век, е по-малко вероятно. Това излага домакинствата на риск, тъй като доходите не успяват да се справят с по-високите цени в супермаркетите или бензиностанциите.
Все още има причини да прелистваме учебниците по история. През 70-те години на миналия век се наблюдаваха два енергийни скока, свързани с петролното ембарго на ОПЕК през 1973 г. и иранската революция шест години по-късно.
През седмиците, след като руският президент Владимир Путин нареди на войските да навлязат в Украйна, цената на суровия петрол надхвърли 130 долара за барел - наред с много по-широк спектър от ценови скокове. Русия е ключов производител на суровини - от пшеница и торове до никел, а водените от САЩ санкции разклатиха тези пазари.
И през 70-те години на ХХ век, и днес шоковете засегнаха икономики, които вече имаха проблеми с инфлацията. Така например прогнозите са, че данните, които ще бъдат публикувани в четвъртък, ще покажат, че индексът на потребителските цени в САЩ се е ускорил със 7,9% през февруари, спрямо предходната година, което би било високо ниво от 1982 г. насам. Според Bloomberg Economics пикът ще бъде около 9% през март или април.
Съществуват и няколко други източника на инфлация. През 70-те години на ХХ в. имаше отказ от златния стандарт, което доведе до обезценяване на долара, и тежко преглъщане на последиците от стимулите през 60-те години. Дори перуанската риба, ключова съставка за производство на фураж за едър рогат добитък, изигра роля, когато сривът в улова през 1972 г., причинен от климатичния феномен Ел Ниньо, доведе до по-високи цени на фуража и говеждото месо.
През изминалата година наследените от ковид разкъсани вериги за доставки, големите държавни разходи и облекчената парична политика запалиха цените. Европа вече беше изправена пред енергийна криза още преди руската инвазия.
Една от разликите е, че развитите икономики са много по-малко енергоемки, отколкото бяха тогава.
"Потреблението на петрол като дял от БВП е много по-ниско, а енергийната ефективност се е подобрила", казва Пол Донован, глобален главен икономист в UBS Wealth Management.
И това не е засяга само енергетиката: "Освен това тежестта на суровините в ценовия микс е различна. Пшеницата е само 20 % от цената на един хляб".
Все пак някои от тези цифри могат да се променят в условията на настоящата криза.
Според Алекс Брейзър, бивш служител на Английската централна банка, който сега е управляващ директор на инвестиционния институт BlackRock, в Европа, която получава най-голямата част от петрола и газа си от Русия, "тежестта на енергийните разходи" върху икономиката вероятно ще бъде най-високата от 70-те години на миналия век насам.
Последната вълна от повишения на цените на суровините означава още по-трудно балансиране за централните банкери, които трябва да жонглират с рисковете от устойчива инфлация и забавяне или обръщане на растежа.
Поне в САЩ инвеститорите все още очакват шест повишения на лихвените проценти от страна на Фед с по четвърт пункт през тази година, като се започне от следващата седмица. Икономистите на Citigroup Inc. прогнозират, че в някакъв момент централната банка ще извърши повишение с половин пункт.
Да се разчита на това, че Фед ще ограничи ръста на цените, може да доведе до ненужни икономически щети, казва Изабела Вебер, икономист в Масачузетския университет в Амхърст. Според нея трябва да се проведе поне сериозен разговор за държавен контрол върху цените на основни стоки.
Когато Вебер заговори за това за първи път през декември, предложението предизвика яростна реакция от страна на ортодоксалните икономисти, отчасти поради спомена за контрола върху цените в САЩ през 70-те години на миналия век.
Съществуват признаци, че ключовите лица, вземащи решения в правителството и извън него, са склонни да не повтарят грешките от 70-те години на миналия век, като оставят цените и заплатите да се покачват спираловидно.
В САЩ президентът Джо Байдън предупреди компаниите да не допускат поскъпване. Когато във вторник обяви забрана за внос на руски петрол, Байдън заяви, че администрацията му ще проверява бензиновата индустрия за всякакви признаци на "прекомерно повишаване на цените или надуване на печалбите".
Що се отнася до заплатите, в някои страни - като САЩ и Великобритания - преговорната сила е спаднала толкова много от 70-те години насам, че работниците имат малко лостове за договаряне. Германия, където профсъюзите остават относително по-силни, предлага показателен пример за някои научени уроци.
След петролния шок от 1973 г. профсъюзите реагираха на инфлацията от близо 8 %, като прокараха двуцифрено увеличение на заплатите. Това помогна на икономиката да изпадне в най-тежкия си спад след Втората световна война - и на практика сложи край на пълната заетост.
Сега профсъюзите и работодателите се обръщат за помощ към правителството. Най-големият германски профсъюз IG Metall и асоциацията на работодателите Gesamtmetall лобираха в изявление от 4 март за "цялостен пакет от мерки" за компенсиране на инфлацията.
Други държави като Франция и Испания също използват фискална политика, за да смекчат инфлационния шок, като отпускат субсидии, за да помогнат на домакинствата с по-високи сметки. Някои икономисти подкрепят подобен подход и в САЩ.
Според Кристофър Смарт, главен глобален стратег в Barings, всичко това води до факта, че световната икономика е по-устойчива, отколкото през 70-те години на миналия век. Той смята, че всеки период на стагфлация вероятно ще бъде кратък.
Въпреки това казва, че нахлуването на Русия в Украйна е предизвикало "истинска криза, която ще продължи години, а може би и десетилетия".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай