Неделя, 22 Декември 2024

Страхил Карапчански: Дунава е една от емблемите на Русе, която може да капитализираме

Страхил Карапчански: Дунава е една от емблемите на Русе, която може да капитализираме
Публикация   26 Май, 2012   /     Интервю на Румен НИКОЛАЕВ част II   /     800

Общината ще разчита на идеи и финансиране на проекти за крайбрежната зона

Една от целите, с които бе създаден сайтът Акцент.БГ, бе именно темата за обръщането на Русе с лице към Дунава и едни от акцентите е именно този. Освен това, младата архитектка Ирина  Ангелова бе член на екипа и разкри своите идеи именно тук, доста време преди това да направи и пред общинските съветници.

Но без да навлизаме в често срещаните спорове и опити за приватизиране на една или друга тема, в случая важното е, че администрацията проявява активност и нещата да се случат сега имат най-голяма вероятност от всичко, което е правено досега.

 

- Г-н Карапчански, как смятате да се осъществи на практика идеята за урбанизиране на Крайбрежната зона? 

- Ще бъде създадена работна група, която ще заработи активно след провеждане на събитието, предвидено за 29 юни. Поканили сме представители на най-високо ниво- включително и от Брюксел и от Комитета на регионите.

- Имам предвид участие на местните неправителствени организации преди този форум на високо ниво, има ли контакти и търсено ли е тяхното становище по темата?

- Много важна за развитие на Дунавското крайбрежие е законодателната уредба. В момента правим мониторинг на законите, които кореспондират с това, а те са четири:

- Закон за горите,

- Закон за водите,

- Закон за вътрешните водни пътища и речните пристанища,

- Закон за публично- частното партньорство.

По всички тях има развитие, включително и с активната подкрепа на русенските депутати и тази на г-н Нунев. Законодателната инициатива да се развива в посоката, която да бъде съобразена с търсенето и узаконяването на всички тези инфраструктурни интервенции, тъй като ако има проблем със статута и със стопанисването, няма как да се случи каквото и да било.

- Кои са конкретните стъпки, които трябва да се извървят още, за да заработи този сложен механизъм?

- Собствеността е един от елементите, които трябва да бъдат изчистени. Както и стопанисването след разпределяне на ангажиментите е много важно. Ако възприемем модулният принцип и кандидатстваме за европейски средства за един от модулите, освен общината като бенефициент може да бъде и сдружение и собственост. Темата за рибарските селища и рибарските пристанища също има среща много голям обществен резонанс. Самото стопанисване включва кой кандидатства, кой реализира проекта, кой усвоява средствата и респективно отговаря за тяхното изразходване. Друг важен момент е публично-частното партньорство. Първоначалните анализи сочат, че цялото протежение на р. Дунав няма да може да бъде финансирано с публичен ресурс- т.е. по фондовета. Затова ще бъде необходимо да има яснота на какъв модел, на какъв принцип бъде развито това частно партньорство- преотстъпване, концесия, отдаване, преостъпване на определени права за определено време. Това е нашата убеденост,че един такъв микс от публично и от частно финансиране ще бъде с най-голяма добавена стойност и нещата ще може да тръгнат бързо.

- Казвате, че готвената за 29 юни среща в Русе ще бъде на доста високо ниво- т.е.?

- Да, планираме да има представители на изпълнителната и на законодателната власти, както и на международни институции, както и на местните архитекти, които са работили по темата досега. Искаме да ги изведем на преден план- това, което те са направили, да бъде представено и в една дискусия да се уточни кое от направеното е релевантно на търсенето и на възможностите.

- Не били било по-добре това мащабно събитие да бъде предхождано от подобно, но на местно ниво, където да се очертаят идеи и възможности?

- Нашето желание е първото събитие да бъде голямо и амбициозно. То да постави проблемите и задачите. Оттам нататък на местно равнище да има доста последващи събития, които да конкретизират темите, които сега ще бъдат поставени. Идеята е това да не бъде инцидентно събитие, а да бъде поредица от такива и по възможност още в рамките на тази година да има втори форум, който да индикира напредъка от юни до декември.

- Бяхте на среща наскоро в Силистра относно Дунавската стратегия. В Русе Меглена Плугчиева изрази притеснението си след среща с министър Павлова, че пари от Брюксел към момента се бавят или направо- няма. Потвърди ли се тази информация?

- Дебатът за Дунавската стратегия започна в момент, в който програмната рамка 2007-2013 г. вече течеше. Приносът на тази стратегия към програмният период е твърде символичен. Това, което можем реалистично да си поставим като задачи, е да използваме всички тези пожелателни формулировки по Дунавската стратегия и подкрепени с конкретни проекти от Националния екшън план на България и този на Румъния. Това, което Брюксел търси е подобни проекти да нямат само регионално или само национално значение, а да имат касателство към поне две или три държави от Дунавския регион. Стратегията почна късно за това и сравнително рано за следващия планов период – в момента има търсене на някаква зрялост на проектите се очаква тази зрялост бъде постигната /започваме година и половина по-рано от началото на новия програмен период/. Така на 1 януари 2014 г. ако има финален консенсус кои са топ приоритетите, оттам нататък Русе приоритетно ще пуска проекти, свързани с Дунавската стратегия.

- Да, явно познанията Ви в областта на европейското финансиране са видимо добри. Но аз продължавам и питам- досега някой търсил ли е становище и мнение относно възможностите на местния бизнес ресурс, до колко и какъв интерес има към темата… и какви възможности?

- Целта на събитието на 29 т.м. е да се покаже какво е свършено до момента и това, което предстои да се свърши. По този начин ще се създадат нагласи, включително и у бизнеса, който е ключов участник в този процес и ще дава конкретни предложения. Освен това ще търсим мнението и на академичните среди и на всички, които имат конкретни и разумни предложения Русе да се обърне към Дунава.  Досега зная 4-ма русенци, една от които е и Ирина Ангелова, имат идейни концепции. Не зная дали към настоящия момент всичко, което те са подготвили, може да бъде взето на 100 процента в модерното звучене на русенските дунавски приоритети. Затова искаме да направим една ревизия на това, което до момента е направено за тези 16 години, за които говорите, а може и да са повече.

   Това, което ни е липсвало досега, е международното участие…

- Да, Братислава е един изключително ярък пример за това, как би могъл Русе да изглежда откъм Дунава…

- Да, аз също наблюдавах това в Германия, където крайбрежието е силно социализирано- млади хора, млади майки се разхождат по брега…Това е една от емблемите на Русе, която можем да капитализираме, в това число и културата.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още