Инвазията на Русия в Украйна шокира целия свят не само политически, но и икономически. Санкциите, които се налагат в отговор на войната са почти невиждани в своя размер и мащаб и могат да доведат до икономическо разделение по-дълбоко дори от това по време на Студената война. Войната и санкциите ще доведат до тежки последствия не само за Русия и Украйна, но и за целия свят. Глобалните пазари на суровини са в абсолютен шок през последните няколко дни и има реален риск нивата на потребителска инфлация, които така или иначе бяха започнали да чупят рекорди, да ескалират още повече и да се превърнат във лавинообразен икономически шок, който може да предизвика нова глобална рецесия.
Явно уплашено от спомена за Виденовата зима, правителството веднага реши да се презапаси със зърно. Само, че има някои неща, които днес не са като тогава. Защото през изминалите години зърнопроизводството се разви а населението – намаля. В момента хляб има и хлебният баланс е обезпечен до юни 2023г, когато ще излезе следващата реколта от поне 6 млн. тона. Наличните днес количества зърнопроизводителите трябва да изнесат, за да имат пари за да провеждат пролетните мероприятия в нивите, за оран и за посеви. В противен случай има опасност селскостопанският бизнес да фалира, а това не е производство, което се изправя за една година. С износа се освобождават бази за новата реколта и се осигуряват пари за земеделците. Жътвата започва след три месеца.
Как ще стане изкупуването
Държавна фирма ще изкупи 1.5 млн. тона пшеница през Софийска стокова борса. Това количество зърно ще остане в складовете, в които се намира и в момента, тъй като купувачът не разполага със свободни зърнобази. Разходите по съхранение на зърното е нормално да се поемат от собственика на зърното, в случая държавата.
Успехите на зърнопроизводството ни
Трябва да се отчете, че България е един от големите световни износители на подобни суровини – 3,18% от износа на слънчогледово олио, 1,34% от износа на царевица, 2,14% от износа на пшеница. В никакъв случай обаче не трябва да се налагат ценови контроли върху пазара – това само ще затормози неговата гъвкавост в период, в който той трябва да има възможност да функционира възможно най-гладко, за да не се стигне то резки шокове в предлагането и съответно цените. Както и за да могат зърнопроизводителите да заложат следващата реколта.
Няколко въпроса и съмнения
2 милиарда лева ще струва на държавата заявеното за изкупуване зърно. В бюджета такива пари не са заложени, а правителството вече обяви,че тази седмица ще поеме нов дълт от половин милиард лева. Първият и основен въпрос е от къде ще дойдат парите и ще бъдат ли платени навреме? Всяко забавяне поставя в риск пролетната кампания и следващата реколта. Особено в условия на хиперинфлация.
Сега в резерва ще влезе най-некачественото зърно, което е останало накрая преди жътва. Качественото се продава веднага след жътва.
Колко пари ще отидат за екстремно обеззаразяване и съхраняване на това зърно за дълъг период от време? Всеки специалист знае, че при съхраняване на зърното в хамбарите поне 4% от него загива всеки месец. Фири, загуби, мишки, покълване са само част от рисковете.
Зърното, което се произвежда в България е предимно фуражно, качествено мелничарско се внася и сега, и то не от Украйна и Русия. Висококачественото зърно с пекарни качества отдавна е продадено – навън и на мелниците. Наличното сега е основно фуражно. Колко животни има в България, за да купуваме фуражно зърно в такива огромни количества?
Някой правил ли е и съществува ли зърнен баланс на държавата? Да не се окаже, че ще похарчим повече пари за съхранение на ненужни количества негодно зърно и не вземаме ли прибързани решения? Може би тези пари могат да се използват за регулиране на цените на хляба. Защото едва една седма от цената на хляба се формира от цената на зърното.
Във всеки случай, не бива да се действа първосигнално. Държавната намеса на пазара никога не е добра идея. По-печеливш ход щеше да е държавата да гарантира на зърнопроизводителите горива и торове на преференциални цени. По-важно е да гарантираме новата реколта. Абсолютно некоректно е да се прави аналогия с Виденовата зима по отношение на зърнения баланс. Тогава сме произвели едва 2 млн. тона, а днес произвеждаме над 7 млн. тона. Ситуацията на пазара е тежка, но точно липса на зърно не ни застрашава.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай