Наличностите в страната са достатъчни, имаме зърно за 2 години напред", заяви в понеделник министърът на финансите Асен Василев по време на съвет по зърното, По думите му, за да има стабилност на цените на хранителните продукти в момент на война в Украйна, се предприемат доста ефективни мерки. Същото повтори министърът на икономиката Корнелия Нинова. Казва го и министърът на земеделието Иван Иванов. Миналото лято бpaншoвaтa opгaнизaция нa зъpнoпpoизвoдитeлитe обяве, че пoнe oт двe дeceтилeтия нe e peгиcтpиpaн тoлĸoвa виcoĸ cpeдeн дoбив - вероятно около 7 млн. тона пшеница - пpи тoлĸoвa виcoĸa изĸyпнa цeнa нa зъpнoтo.
Малко по-широката картина изобщо не вещае спокойствие. И не само заради поскъпването на горивата.
Украйна и Русия заедно контролират 29% от световния износ на жито (18% руски, 8% украински дял), 19% от световния експорт на царевица и 80% от този на слънчогледово масло (Украйна с отчетливо по-голям дял от Русия - приблизително съотношение две към едно). Едната страна е бомбардирана, другата е поставяна в невиждана изолация от света - от системата за разплащания до забрана корабите ѝ да акостират засега във Великобритания, но може би скоро и в целия Европейски съюз
Военното нападение на Москва накара Украйна да затвори пристанищата си в четвъртък, а тя изнася внушителни обеми ( 4.5 млн. т. на месец) царевица към Китай, Испания, Холандия, Иран и Южна Корея. Алтернатива, поне за краткосрочни решения, се оказа Румъния
Това са и основните участници в Черноморския зърнен пул, ключов за изхранването на страни като Турция, Египет и обширен район на Близкия изток и Северна Африка. Войната е в шестия си ден, а вече се коментира, че за някои жители там хлябът може да се окаже луксозна стока.
Миналия петък Китай позволи внос на жито от всички райони на Русия, като двете страни са приели от години да уреждат множество търговски разплащания в юани и рубли. Иначе казано, руско жито може изобщо да не излезе на световния пазар, както и Китай няма да е там, за да купува.
"Вече е твърде скъпо за нас, така че не мога да си представя какво ще се случи, когато цените скочат още повече", каза 32-годишната Илхам пред фондация Thomson Reuters. Тя е от 30-млионния Йемен, който е почти изцяло зависим от вноса на храни, купува най-малко 27% от пшеницата си от Украйна и 8% от Русия.
На други места в бедния на храна близкоизточен регион, купувачите в Ливан се опитаха да се запасят с жито рано, за да избегнат по-високите цени. Хлебарите в Египет казаха, че вече усещат натиска от по-високите разходи за брашно.
В Близкия изток и Северна Африка влиянието на цените на храните от войната в Украйна може да доведе милиони до "хранителна бедност", каза старшият регионален говорител на Световната протрама по прехраната Абир Етефа.
Египет, често е най-големият вносител на пшеница в света като внася 90% от пшеницата си от Украйна и Русия. Една трета от 100 милиона египтяни живееха под прага на бедността дори преди пандемията от COVID-19 да удари, според Световната банка. Държавата отдавна определя таван на цените на хляба, за да го направи достъпен. Но тъй като международните цени се покачват, премиерът Мустафа Мадбули каза на 16 февруари, че правителството ще повиши цената на субсидиран хляб за първи път от 80-те години на миналия век.
33-годишният Хюсеин Багури, който притежава пекарна в източната част на столицата Кайро, каза, че бизнесът му е бил засегнат от 50% скок в цените на брашното и по-малък скок в цените на олиото, за което Русия и Украйна също са основни доставчици
Перспективата за по-нататъшен скок в цените на храните уплаши купувачите в Ливан, където дълбоката икономическа криза и рязката девалвация на валутата, която започна през 2019 г., вече поставиха много основни стоки недостъпни за милиони хора. Украйна осигурява около 60% от вноса на пшеница в страната.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай