Акцент БГ стартира поредица от интервюта с бившите областни управители на Русе. Въпросите ще бъдат приблизително еднакви, за да се видят позициите на ексгубернаторите по важните на града въпроси.
Първата изява се падна на първия областен управител след промените през 1989 г. Владимир Недялков
Владимир Недялков е завършил Юридическия факултет на СУ през 1977 г. Работил е като юрисконсулт, съдия, отново юрисконсулт до събитията през 1989 г.
През периода 1990-1991 година участва активно в обществено-политическия живот на Русе като член на Демократическата партия на Стефан Савов.
През 1991 г. е предложен и избран за председател на Общинската избирателна комисия. След изборите на власт идва правителството на СДС и премиер Филип Димитров. Предложението той да стане областен управител е изненада, тъй като не е имал подобен стремеж. На този пост е от 15 декември 1991 г. до 20 април 1993 година.
- Как ще опишете периода, в който бяхте областен управител?
- Тогава бяха доста бурни времена, но най-големите болки на русенското гражданство бяха, че ние сме част от Разградска област. За по-голямата част от по-големите русенци беше ясно, че това стана по идея на Пенчо Кубадински. Смея да твърдя, че аз също имам принос тази неправда да са премахне. Друг важен въпрос, който като че ли си остана така- че СДС разорило селското стопанство. …
- … и военно-промишления комплекс…
- За него нямам отношение, защото нещата се решаваха на национално ниво. Но по отношение на селското стопанство- аз градски човек и нямам особена връзка със селото. Но тъй като ми се налагаше в началото като областен управител да пътувам често до Разград, със съжаление гледах разрешените тогава селскостопански постройки. На една среща със Светослав Мичев, който тогава беше народен представител, изисках справка. Тогава с изненада установих, че огромна част от поголовието в селското стопанство е било унищожено преди идването на власт на правителството на Филип Димитров.
Предполагам, че все още доста хора си спомнят, че правителството на Луканов освободи цените на горива, ел. енергия,, на водата, а задържа цените на готовата селскостопанска енергия. Пазарната конюктура наложи това да се случи. Представете си един председател на земеделска кооперация, който трябва да плати всичките разходи на новите, освободени цени- единственият начин е птици, животни да бъдат клани и продавани, за да могат да влязат някакви пари. Колкото до растениевъдството- то изисква доста повече време. Всичко това доведе селското стопанство до ужасяващо състояние. Не толкова връщането на земята, колкото предварителното ликвидиране на селскостопанската продукция. Не правя пропаганда, има статистика и всеки може да провери, че е било така.
- Нека да хвърлим един поглед върху организираната престъпност- имаше ли такава по времето, като бяхте областен управител?
- Мога да кажа, че разкола започна малко по-късно- 1993-1994 година и по-късно, когато мутрите се стреляха по улиците… Основното в нашата област, която включваше Русе, Разград, Силистра и Търговище, такъв тип престъпност нямаше. Едип път в месеца събирах директорите на РДВР, обикновено в понеделниците- Петко Петков, Атанас Атанасов на Разград… за имената на останалите двама не мога да се сетя. При мен те обменяха служебна информация и това беше изключително полезно и важно. Големи, тежки престъпления, каквито ставаха на територията на други големи градове в страната, нямаше.
- Да обърнем поглед към партиите- това, което се случи на общинската сцена през последните 20 години, смятате ли, че те още могат да управляват и избирателите им имат доверие?
- В демокрацията няма друга възможност. В кадрово отношение- дали имат ресурса- мисля, че го имат. Въпросът е дали тези кадри работят за себе си или за общината или държавата. Визирам всички партии- ясни са скандалите по Жан Виденово време, при Иван Костов, при Сакскобурготски- никой не останал незасегнат. Трябва да се вземат мерки в самите партии- да не толерират свои членове, за които се знае, че се занимават с корупционни практики или дори, че има съмнения за това...
- Разочарован ли си от Синята идея?
- От Синята идея няма как да бъда разочарован…
- Добре, от реализацията на Синята идея на местно ниво?
- Ще кажа така- Елеонора Николова беше изключително качествен кмет. Понеже бях общински съветник през мандата 1999-203-а година, в сравнение със следващите общински съвети /това не е моя оценка/, е че нивото на работа е спаднало рязко…
- … както и качеството на хората, които са там.
- Да, когато в политиката влизат хора, които виждат в нея начин на собственото си уреждане и забогатяване. Обществената работа изисква да бъдат забравени за известно време личните интереси и на преден план да излязат тези на общината или на държавата.
- Не се ли обезличиха партиите в последно време- все по-малко те предлагат неща, които после изпълняват?
- Истината е една, при партиите трябва да има или естествен процес на отмиране и създаване на нови формации, независимо дали вляво, вдясно или в центъра, за да могат да увлекат гражданите, да им повярват. Това неизбежно преминава и пред смяна на хората, които се занимават с политика…. Моето лично мнение е, че за да се спечели доверието на гражданите, не е необходимо да се пише програма, която да е 20-30 или 50 стр. Извън журналистите няма да има кой да я прочете. Трябва да бъдат набелязани обществените проблеми, които могат да бъдат решени в един мандат. Изготвяне и разгласяване на подходящите мерки за това. Ще дам един пример за това- когато Мартин Лутър започва реформацията в Католическата църква, той забива своя списък с въпроси към папата на вратата на Кьолнската катедрала. Според мен, на един предизборен плакат, примерно на СДС, от което винаги съм бил и не мога да се откажа, въпреки че не членувам вече официално, трябва да пише- ние обещаваме тези и тези мерки. Така хората да ги запомнят и ще следят за тяхното изпълнение. Важното е не да обещаеш много, а да изпълниш това, което си обещал. Така се запазва общественото доверие и има шанс да се повтори мандата. Другото е една обществена заблуда.
- Как ще коментирате феномена българинът да гласува „анти”. Наблюдавахме това и с Царя, и с Бойко Борисов… Изчерпа ли се този сценарий, тъй като виждаме, че предстоят избори, а все още алтернатива няма?
- В момента алтернатива няма. В момента в дясно алтернатива не се вижда, сериозна алтернатива, както и вляво. За мен БСП е една оцапана партия и колкото да твърдят, че са нова партия, не са ли сменени старите лица и старите връзки, партийните кланове, обогатяването… защото ако погледнем големите бизнесмени на България са познати фамилии от преди 10 ноември. Никой не е доказал куфарчетата, но продължават да витаят съмненията в общественото пространство. Може би след 50 години това нещо ще излезе. Това сега не може да се случи, защото няма кой да позволи. Хората вече са тотално разочаровани- достатъчно е само да покажем само един факт- верният на партията Цвятко Цветков нарече в телевизионния ефир тогавашния министър на енергетиката Румен Овчаров дългия инкасатор… Но носталгията към младостта държи голяма част от поколенията към тази партия- 65-70-годишните /да са живи и здрави/, гласуват за БСП, защото я свързват със своята младост. Една от големите грешки на СДС бе, като им казваше в периода 1991-1992 г., че техният живот е боклук и че нищо не са постигнали. Не може да си позволиш да отречеш представата им за това, което са постигнали, а то при всички случаи, не е нищо.
- Не смятате ли, че в Русе изкуствено се подтиска инициативността на хората и една определена група управлява града вече доста време? Има ли партия или група хора, които са притежават потенциала да се опитат поне да променят нещо в Русе, каквото се опитва да направи ГЕРБ на национално ниво?
- Ако говорим за Русе, кметът е от БСП…
- Не, той се яви като независим, въпреки че е член на Изпълнителното бюро на БСП…
- Изборът на независим кандидат, подкрепен от БСП, сме го гледали още при избора на покойния Калчев. Вероятно и вляво има, не мога да твърдя, защото не ги познавам, и в дясно има читави хора, които обаче не могат да излязат на повърхността без партии, без финансова подкрепа…
- Да, но партиите не правят нищо да издигат нови лица, явно са доволни от статуквото в момента…
- Може и да са доволни… може да става въпрос за запазване на техните лични интереси, или на техните ръководства. Ако тази ръководства не показват активност, то членската маса би трябвало да го иска да ги смени…
- Членската маса предпочита да се оттегли и оставя партиите да умират буквално.
- Това е лошият процес. Ако партиите искат да съществуват, ако партиите искат да печелят изборите, да управляват, те трябва да направят този процес на пречистване, да извадят хора от сянката, които са достатъчно способни. Очевидно е, че когато нито вляво, нито вдясно, не се организира политика, която да е в полза на гражданите, или не е разгласена и одобрена от бъдещия избирател,целите на партията не са постигнати.
- А възможно ли е извън партията русенци да търсят свои представители, на които да дадат своето доверие?
- Да, наистина може би е време за някаква по-съществена промяна, защото 20 години наблюдаваме един и същи процес. Но избирателната ни система е пропорционална, листите се нареждат от партийното ръководство. Това означава, че трябва да си послушен на това ръководство, иначе няма да има място в листите, независимо колко си добър и колко си способен. А колко са независими независимите кандидати се вижда, особено в последния общински съвет, с какви пари влизат…
- Да, но е факт, че влизат независими кандидати…
- Лошото е, че в партиите има достатъчно много кариеристи, които виждат собствената си реализация не чрез професия, а чрез политиката. Ако един бизнесмен влезе в политиката, то той трябва да се раздели с бизнеса си за срока на мандата, като прехвърли управлението му, както е в САЩ. Можеш да имаш, но обявяваш конфликт на интереси и не гласуваш по съответния въпрос, който касае твоята дейност…
- Да, той не гласува, но другарчетата му съпартийци го подкрепят…
- Системата трябва да бъде изчистена, както е в САЩ, например Дип Чейни, който като вицепрезидент на огромна компания прехвърли правата си на управление и нямаше участие нито в управителни, нито в надзорни съвети. До колко реално е това не мога да кажа, защото не познавам задкулисието на американската политика. Там поне външно правилата се спазват. Колкото до обществените организации- те могат да са фактор, ако имат финансиране и подкрепят един или двама независими кандидати. Но по-добре е, според мен, да се направи една общинска дискусия за перспективите пред Русе…
- Кой да я организира, като хората, които управляват, не искат дискусии, те решават и управляват по не особено ясни критерии…
- Именно подобни организации могат да предизвикат подобни дискусии, да има дебат, да се получи един обществен натиск. Партиите да бъдат принудени да вземат позиция…иначе виждаме- хората са се свили в черупката си, няма медийно разгласяване…
- Но част от медиите са зависими от местната управа, тъй като тя ги финансира с различни форми- обяви, поздравления и т.н., което коства и на нивото на журналистиката в Русе, а и в страната…
- Преди около 10 години твоя колежка ме попита дали съм чел нещо и аз отговорих, че не чета местни вестници. Но мисля, че да не бъде като американска преса, но може поне да отразява проблеми като дупките по улиците и др. местни битови проблеми…
- Е, има медии, които реагират на това ниво на критика, все пак…и да не забравяме, че едно издание е търговски субект и търси начин за оцеляване, но това вече е друга тема.
- Подобна „критика” за общината би била помощ, тъй като ще си извърши задълженията към гражданите.
- Г-н Недялков, нужна ли е промяна в статуквото на обществено-политическия живот на града? Има ли шанс нещо да се промени на предстоящите местни избори?
- Много е възможно. Зависи от самите партии. Но зависи и от нас…
- Зависи и от Вас, Вие смятате ли да направите нещо, за да помогнете нещата да се случват така, както Вие желаете те да бъдат?
- Русенците, които стоят и гледат, са повече отколкото трябва. Ако всеки постави поне по един въпрос и търси решение, то решение не може да не бъде намерено.
- Добре тогава, чрез Вас поставяме първия въпрос, а той е…?
- Какво е стратегията за развитие на града? Според мен трябва да се случат няколко неща:
- първото е летището. По времето на Данчо Борисов то бе извадено от ръцете на военните. Оттогава ние летище нямаме. Да, правят се опити, но нещата не се случват. Русе има бъдеще най-малко заради географското си положение- еврокоридорите. Сигурно това е заложено в Стратегията, но по-важно е какво се прави. Заедно с разширяване на пътя към Бяла, трябва да се реализира най-после и тунела под Шипка, който ще даде директен достъп на юг.
- не е ясно има ли и каква е стратегията за развитие на местната икономика. Все още Русе не е станал онзи транспортен център, каквито възможности има да се случи. Нашето сдружение на бившите областни управители се занимава с тези проблеми, но не зная защо, не им даваме достатъчна гласност, защото може би сме извън политиката вече.
- И още нещо, което в никакъв случай не е на последно място- как виждате мястото на Русенския университет в живота на Община Русе, не е ли традиционно игнорирано?
- Категорично не, тук има сериозен потенциал, за какъвто много общини могат да мечтаят. На времето с проф. Митков, тогавашния ректор, напълно тайно решихме да преобразуваме Висшето техническо училище ВТУ в университет през 1992 г., политическото противопоставяне беше толкова силно, че нямаше как да съберем подписите. Тогава предложих следния ход- аз ще събирам подписи от сините, Митков- от червените… и успяхме.
- Добре, това се случи, но достатъчно ли са активни общинските ръководства по отношение възможностите на вече Русенския университет, който е и най-големият работодател в Русе с над 800 души, които работят там на заплата?
- Бих казал следното- по цял свят науката работи по определена идея, когато тя му е възложена и разбира се, заплатена. Не може да кажеш на един специалист „Направи нещо”. Той ако е дори в името на града, ще го направи един път и толкова. Явно е необходимо потенциала на РУ като възможност да бъде експлоатиран да бъде разгледан с необходимата сериозност.
- А има ли този капацитет РУ?
- Да, според мен има. Но дори и да го няма, ако има практически теми, по които да работи, то той може да се развива дори повече и да бъде още по-полезен. Ако трябва, ще бъдат привличани и др. специалисти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай