Три пъти през 2021 г. се проведоха парламентарни избори. Политическите формации изразходваха милиони, за да достигнат до повече избиратели чрез реклама в медиите. Основното финансиране на партиите беше от субсидия, а също и от друга форма на държавна помощ – медийните пакети. Общо 2 132 742 лв. бяха отпуснати от бюджета за трите кампании (в допълнение и малко над 847 000 лв. за президентската надпревара).
Да припомним какво са медийните пакети – държавни средства за инициативни комитети и политически субекти, които нямат право на субсидия. Размерът на тази помощ е от 5 000 до 40 000 лв. и тя се предоставя за достъп до медийна реклама. Формациите сами избират медиите, в които да се рекламират. Договорите с тях се одобряват от Централната избирателна комисия (ЦИК), която превежда средствата директно на конкретната медия.
Целево ли се изразходват обаче тези средства? Има ли реален контрол при одобряването на тези договори? Към кои медии основно се насочват медийните пакети?
Както вече споменахме през изминалата 2021 г. бяха проведени три кампании за парламентарни избори. Държавната помощ под формата на медийни пакети за участниците в тях възлиза на 2 132 742 лв. Общо 38 формации се възползваха от суми до 40 000 лв. в предизборните си кампании, като някои от тях имаха достъп до такива по три пъти. Почти 120 000 лв. от медийни пакети получиха партиите Пряка демокрация, Български национален съюз – НД, МИР и Партия на зелените.
Интерес прави справка с отчетите на тези политически субекти за 2020 г., в която избори не са провеждани. Общите им приходи възлизат на едва 7 000 лв. – 6 000 лв. от членски внос за партия Пряка демокрация и 1 000 лв., дарени на МИР. Формацията на Боян Расате и Партия на зелените пък отчитат нулеви приходи за същата година.
Проверка на отчетите в трите кампании показва, че най-предпочитани за реклама за частните телевизии. В кампаниите от април, юли и ноември, те са привлекли общо 890 446 лв. от медийни пакети. Онлайн платформи предоставящи възможност за политическа агитация са получили 494 971 лв. от участниците. Обществената телевизия БНТ, чиито тарифи не се образуват на пазарен принцип, а се определят с постановление на Министерски съвет, се нарежда на трето място с 473 179 лв. Тук трябва да посочим, че и в трите кампании БНТ предоставяше и редица безплатни форми за отразяване на кандидатите съгласно разпоредбите на Изборния кодекс.
Подробна разбивка на вида медии, избрани от участниците в трите кампании, е представена в графиката по-долу. Графиката е ИНТЕРАКТИВНА. Ако желаете да проследите разпределението на медийните пакети само в конкретна/и кампания/и, може да я/ги маркирате в легендата под графиката.
Видно е желанието на формациите да се рекламират в телевизионен ефир. Но се забелязва и нарастване на привлечените средства от интернет платформите. В последната кампания от ноември 2021 г. за пръв път след въвеждането на медийните пакети, те привличат най-много средства от тях.
Интересно е да се проследи и към кои конкретни доставчици на медийни услуги се насочва държавната помощ, предоставена на участниците в изборите. И в трите кампании се наблюдават иновативни практики за достигане до повече избиратели. Те включват сключване на договори с нетипични медии, за които не е характерно отразяването на политическите теми в страната. Примери за това са договори на Партия на зелените с радио и телевизия “Сити” и в трите кампании, на Русофили за възраждане на отечеството с Радио Романтика от ноември и на партия Бригада с телевизия ДСТВ (Ай Ди Пи Медия ЕООД) за парламентарните избори през юли и ноември.
Кои са 20-те медии, в които са вложени най-много от медийните пакети в трите кампании, става видно от следващата графика.
Източник: Институт за развитие на публичната среда
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай