Нови модерни влакове, пет медицински хеликоптера и проекти за геотермална енергия. Това са част от корекциите в проектите по Плана за възстановяване, по който България очаква да получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране от ЕС до 2026 г.
Според последните прогнози на вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев до април Европейската комисия следва да последната версия на плана.
България бе сред малкото страни от ЕС, които не получиха авансови плащания по този инструмент през 2021 г. До тази ситуация се стигна, след като ГЕРБ не внесе своя вариант на стратегическия документ, който временният кабинет пое с идеята да коригира и надгради. В това време 18 страни вече са получили своите предварителни траншове.
В Министерството на финансите в петък вицепремиерът Асен Василев организира първия обществен съвет, на който ще бъдат представени проектите, които е ревизирало правителството на Кирил Петков. включени в Националния плана за възстановяване и устойчивост. В дискусията по темата са поканени да се включат институционални и неправителствени представители.
По-малко пари за столичното метро
Няколко проекти за стотици милиони бяха представени от Министерството на транспорта, като бе направено уточнението, че времето за изпълнението им е ограничено - крайният срок за отчет е 30 юни 2026 г. Затова от транспортното министерство залагали само на проекти, за които са сигурни, че може да изпълнят.
Първо, бе представен проект за покупка на мотриси за редовно обслужване на районите около големите градове - тип "Ес Бан". Проектът е на стойност 373 милиона лева. В жп транспорта се предвижда и покупка на електрически влакове, подобни на "интерсити влакове", които могат да развиват скорост до 200 км/час. Очаква се да бъдат купени и 18 електрически локомотиви за маневрени дейности в депата.
Заложено е също въвеждане на европейска система на управление на железопътната дейност в отсечката Русе - Каспичан. Такава система не би позволила трагедията, която стана в Хитрино Ще бъде осигурено оборудване на мотрисните влакове за всички железопътни превозвачи, което да повиши проходимостта на пътните участъци.
В плана е заложено изграждане на интермодален терминал в Русе, който да се даде после на концесия, която да подпомогне товарооборота в Северна България.
Другият голям проект, който вече е в напреднала фаза, е за столичния метрополитен за удължаване на третата линия от жк "Хаджи Димитър" до жк "Левски" като отсечката е с дължина три километра с три метростанции. Реално Евросредствата за разширението на третата линия на софийското метро са орязани в преработения вариант на Плана за възстановяване. Вместо заложените в предходната версия на плана 360 млн. лв., финансирането е свито до 217.5 млн. лв. Останалите шест километра до бул. Цариградско шосе ще бъдат финансирани от бюджета, като Столична община ще трябва да кандидатства за това.
Пет нови медицински хеликоптера
Ключовите проекти в областта на здравеопазването, които ще бъдат в Националния пран за възстановяване и устойчивост, включват промяна на системата за спешна помощ 112, доставката на пет хеликоптера за бърза помощ и доставка на медицинска апаратура за болниците, за лаборатории и за извънболничните здравни заведения
Помощта по Плана ще се осъществи през шест проекта на здравното министерство. Целта им е повишаване на капацитета и достъпността до лечебните заведения, намаляване на смъртността и даване на възможност за създаване и привличане на кадри.
Основите компоненти са модернизиране на педиатричните грижи в страната, изграждане на съвременен капацитет за лекуване на онкоболни чрез изграждане на Национален център за лъчелечение и други. Предвижда се да бъдат изградени десет високотехнологични мозъчносъдови центрове за диагностика и лечение. Идеята е тези десет центъра да покрият територията на цялата страна.
Здравното министерство предлага модернизиране на психиатричната помощ в страната. В страната има 11 държави психиатрични болници, 12 центъра за психично здраве и 22 клиники и отделения за психична помощ в болниците. Общата им леглова база е около 4000 броя плюс 1000 места за дневен стационар. Основите проблеми за психиатричната помощ са старата материална база и липсата на възможност за лечение и диагностика на интегрирана база, посочиха от министерството.
ТЕЦ "Марица изток 2" и геотермална енергия
По време на дискусията стана ясно, че България не е поела ангажимент да затваря мощности за получаване на пари от ЕК по Националния план, а само да намалява въглеродните емисии.
Централата "ТЕЦ Марица Изток 2" е важна, защото балансира енергийната система не само на страната, но и на региона, каза министърът на енергетиката Александър Николов.
"Ние отхвърлихме конкретен ангажимент да затваряме мощности, но имаме задължение за намаляване на емисии въглерод. Има чуваемост от ЕК по пози въпрос. Няма как да поемем риска за българската енергетика, който да е неоправдан. Трябва обаче да затворим мощности, които не отговорят на екологични стандарти - ако не изпълним това, няма да получим и една стотинка", допълни вицепремиерът Асен Василев.
Близо до Стара Загора може да бъде изграден завод за батерии за съхраняване на електроенергия, които да се ползват за подаване в енергийната система. "Ако се изградят паркове от батерии за съхранение на енергия, цената й в България ще е значително по-ниска, защото в ЕС и в региона има много планове за производство на енергия, но няма планове за балансиране и съхранение на енергията", обясни още енергийният министър и добави, че независимо колко зелена става Европа, подобен тип балансиране ще се търси, а ние ще разполагаме с един от първите заводи, от които Европа ще се нуждае. Така ще намалее износът и енергията ще се съхранява в системата.
Обсъжда се и получаване на енергия от геотермални източници. Компании, изграждали подобни мощности, смятат, че Южна България има близка до Турция геофизика и там е възможно да се изградят мощности за геотермална енергия, съобщи вицепремиерът Василев.
Корнелия Нинова и бизнесът искат промени в плана
На отделен брифинг в петък вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова обяви, че ще предложи повече пряка помощ за икономиката в Плана за възстановяване. Предложението, което Нинова ще отправи към останалите партии в четворната коалиция, идва от работодателските организации и синдикатите.
"На пазара има кредитен ресурс за дялови инвестиции, публичен и частен, български и международен, над 4,5 млрд., а вече трета година няма нито лев за пряка подкрепа за иновации инвестиции. От друга страна българските компании в резултат на насложилите се кризи - в енергетиката и коронавируса, тяхната ликвидност и кредитоспособност е допълнително влошена. Затова предоставихме статистика от БНБ - от 2014 г. кредитите на предприятията се е увеличил с 3%, а потребителските - над 30%. На пазара има достатъчно възможности, но не се кандидатства за тях. Ние предложихме и второ решение. Процедурите по пряка подкрепа за ивнестиции в предприятията да започнат незабавно, независимо че не е приет още Плана за възстановяване и развитие. Може да сключваме договори и да се подготвим и преди да дойдат средствата. Нищо не рискува страната, ако започне изпълнението на Плана на възстановяване в подготвителната му част, нищо, че не е одобрен", съобщи председателят на АИКБ Васил Велев.
Вицепремиерът Нинова добави, че тези предложения ще бъдат обсъдени с ПП, ИТН и ДБ. "Изводът на бизнеса и синдикати е, че не могат повече да поемат кредити, защото са свръхзадлъжняли, същевременно няма растеж, затова е необходимо повече пряка помощ", обобщи Корнелия Нинова.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай