11 гласа "за", 6 "против", без въздържали, но не без спорове и критики парламентарната образователна комисия прие на първо гласуване бюджетът за образование и наука за 2022 г. В него са предвидени 6,4 млрд лева, а изразеното на заседанието недоволство беше предимно за парите за висше образование и тези за наука.
Андрей Чорбанов ("Има такъв народ") подчерта, че предвидените пари за наука са малко, а Деница Сачева (ГЕРБ) отчете големия дисбаланс между заплащането в училищното образование и на това във висшето образование и БАН. Министърът на науката и образованието Николай Денков призна, че парите за БАН са малко, но по думите му има основание за увеличаването им, което обаче е свързано с конкретни резултати. Такова е мнението на премиера Кирил Петков и министъра на финансите Асен Василев, с който Денков каза, че води разговори. "Мислим парите да се насочат към изпълнение на определени индикатори или към млади учени", каза той с уточнението, че предстоят още обсъждания.
"Имаме смяна на полколения на учителите, трябва да продължим с изпреварващото увеличение на заплатите, за да не се окажем без учители", отговори той на забележката на Сачева за дисбаланса в заплащането. "И учените, и преподавателите във висшите училища имат други възможности за намиране на финансиране и те ще стават все по-големи. С 50% увеличаваме парите във висшето образование", посочи Денков и увери, че в следващата Оперативна програма ще има средства за научни изследвания.
"Първо трябва да полеем всички, не само тези цветя, които цъфнат" - така метафорично се изрази зам.-председателят на комисията и бивш министър на образованието Красимир Вълчев (ГЕРБ) на забележката на Денков, че финсновият министър обвързва финансирането
Той обвърза парите с инфлацията и посочи, че реално има намаление на субсидията за БАН, на което Денков отговори, че всички изчисления са на база заложената инфлация от 5.6%.
Той обяви справка, според която от 2016 до 2020 студентите са намалели с 19%, а парите за висшето образование са увеличени с 60%. "Това далече надхвърля инфлацията и не се намираме в състоянието, че университетите са в тежко финасово състояние", коментира образователният министър.
Денков каза още, че във всички оценки на научните постижения се отчитат както интензивни, така и екстензивни показатели. 50% от оценката е пропорционална на броя на учените и 50% - на интензивност на научна дейност. "Тези показатели оправдават не само окрупняването на университети, а и научната дейност", посочи.
Председателят на Съвета на ректорите на висшите училищаи ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков каза, че от Съвета на ректорите са изготвили заедно становище с Националния браншови синдикат "Висше образование и наука", в което искат увеличаване на средствата за субсидията за издръжка, да има средства за увеличение на стипендиите на докторантите, за увеличаване на средствата за наука и да има компенсации за повишението на цените на електроенергията.
Увеличението на бюджета на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е с 4 млн. лв., но с 1.7 млн. лв. тази година са по-малко парите за увеличение за заплатите, каза Герджиков и добави, че ръстът на заплатите на асистентите няма да отговаря на заплатите на учителите.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски заяви, че от академията са обидени и шокирани заради минималното увеличение от само 2 млн. лв., предвидено в бюджета. "Направихме всичко възможно през тази година, в диалог с Министерството на образованието и науката, и благодаря на министър Николай Денков, както и на предишния образователен министър Красимир Вълчев. Целта е да покажем на обществото, че ние не се по-малко полезни за него, отколкото нашите колеги във висшите училища. Зарадвахме се, когато през декември 2020 г. предишното правителство прие постановление и обяви минимална заплата за асистент, но бяхме страшно разочаровани, че БАН не беше включена в тази категория", каза Ревалски.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай