Българите са недоволни накъде отива страната

След безпрецедентна по брой избори 2021 г., в която още през април бе отстранена от власт управлявалата близо десетилетие партия ГЕРБ, българите са останали също толкова песимистични за развитието на страната, колкото са били в края на 2020 г. На въпрос от проучване през ноември миналата година "В момента бихте ли казали, че като цяло нещата в България се движат в правилна посока" с "Не" са отговорили 60%, а с "Да" - 20%. За 12 месеца тези показатели не са се променили и с един процентен пункт.

Данните са от социологическо проучване по поръчка на Европейския парламент, разпространно днес. То е проведено между 2 ноември и 3 декември 2021 г., сред 26 510 граждани от всички 27 държави членки. В България са анкетирани 1020 души под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията от COVID-19.

В него са задавани множество въпроси, включително за отношението към Европейския съюз и Европейския парламент и какво се очаква от евродепутатите.

Точно в месеца на изборите за парламент и президент, българите са питани и дали са доволни от това как функционира демокрацията в страната. Близо две трети (62%) са отговорили отрицателно, като 25% са посочили, че изобщо не са доволни. Позитивно са се изказали общо 35% (едва 4% са казали, че са "много доволни").

С напредване на възрастта този скептицизъм расте, но недоволството доминира и при по-младите. От "милениълите" (родените през 1981-1996 г.) недоволни от българската демокрация са 56%, а при Поколението Z (родените след 1997 г.) - 47%.

Любопитно е също, че сред професионалните групи най-недоволни са се оказали мениджърите (67%), което е повече дори от недоволството на обикновените работници (66%) и наближава това на пенсионерите (70%). Много недоволни са се оказали и българите, които се самоопределят като долната третина на средна класа - 69% от тях са казали през ноември 2021 г.,че не харесват състоянието на демокрацията в България (при горната третина от тази група недоволството намалява до 37%). "Горната класа" е дала безапелационен отговор - 100% доволни от демокрацията.

Как са отговорили в 27-те страни на въпроса дали са доволни от състоянието на демокрацията в ЕС. С 45% група на отговорилите "Да" България е сред петте държави, в които по-малко от половината анкетирани са удовлетворени.

Има ли полза от ЕС

За една година се е охладил оптимизмът на анкетираните българи за ползите от това, че страната им е в ЕС. При средно за ЕС над 60% отговорили, че е нещо добро да си в съюза, този дял в България е паднал със 7 процентни пункта до 49%. С по 4 пункта са се увеличили недоволните и съмняващите се.

Същата е тенденцията и при въпроса дали страната на анкетираните е спечелила от членството - отговарящите с "Да" българи са намалели с 4 пункта, а избралите "Не" са се увеличили с 3 пункта.
Друг характерен факт, установен от социолозите в Есенния Евробарометър, е, че всъщност повечето българи са убедени, че гласът им се зачита в страната. Така смятат 53% от анкетираните при средно 58% за ЕС. На противоположното мнение в България са 41% (39% в ЕС).

Попитани (с възможност за до 3 отговора) какво са спечелили българите от членството в ЕС (независимо дали смятат, че има или няма полза), анкетираните поставят категорично на първо място "ЕС носи нови възможности за работа (47% при средно 24% от анкетираните в ЕС). Следват "подобрено сътрудниество с сругите страни в съюза" (28%) и "поддържа мира и укрепването на сигурността" (22%). Приносът на ЕС за демокрацията в България е на четвърто място (17%).

На противоположния въпрос - защо смятат, че България не е спечлила, отговорилите са посочили, че българският народ и правителство имат малко влияние върху взимането на решения на европейско ниво (съответно, 34% и 25%). Българските проблеми най-добре се решават на национално ниво, са отговорили 30% (не много по-различно от средните за ЕС 28%). Почти една пета са избрали отговора "ЕС намалява стандарта на живот на българския народ".

Какво мислят за Европейския парламент

Подкрепата на гражданите за ЕС и по-специално за Европейския парламент се е увеличила значително по време на пандемията. Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (58%) подкрепят по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в същото време делът на гражданите на ЕС с положителна нагласа към ЕП се е увеличил с 12 процентни пункта до 36% в сравнение с 2015 г., а увеличението в сравнение с 2019 г. е 3 процентни пункта. 45% от анкетираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а само 17% имат отрицателно мнение.
Тази положителна позиция към ЕП е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който показва, че сред всички институции на ЕС гражданите имат най-голямо доверие на Европейския парламент.

В България нагласите на гражданите следват средноевропейските, но делът на гражданите, които споделят мнението, че ЕП трябва да има по-важна роля в бъдеще е значително по-малък:

Като цяло за европейските граждани общественото здраве продължава да бъде основен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42%, последвано от борбата с бедността и социалното изключване (40%) и действията срещу изменението на климата (39%). Средно за ЕС младите хора поставят борбата с изменението на климата като свой основен приоритет за Парламента.

В България общественото здраве също се възприема като основен приоритет на политиката на ЕП (53%), заедно с борбата с бедността и социалното изключване (51%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места се нарежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата обаче не е разпознато като основна приоритетна област за ЕП в България, като едва 16% от анкетираните го намират за такава.