По-амбициозните цели за икономически ръст, заложени в представеното в петък предложения за бюджет за 2022 г., са положителен сигнал, а дефицит от 4.1% няма да създаде съществени проблеми за еврозоната, тъй като фискалните правила за разхлабени в цяла Европа по време на кризата с Covid-19. Нивото на годишна инфлация най-вероятно ще надхвърли обявените 5%. Това заяви проф. Ганчо Ганчев, икономист и преподавател в ЮЗУ, в ефира на предаването "Клуб Investor" по Bloomberg TV Bulgaria.
"Традиционно инфлацията може да бъде управлявана чрез паричната политика, а не толкова чрез фискалната. Ние сме във валутен борд и централната банка няма анти-инфлационна или про-инфлационна политика - паричната сфера се движи механично в зависимост от състоянието на платежния баланс... Държавата би могла да въздейства в някаква малка степен чрез своя фискален резерв", коментира Ганчев.
Според него инфлацията у нас е извън контрол - тя следва инфлацията в еврозоната, но с по-големи вариации. Този механичен процес е до голяма степен извън контрола на правителството. Инфлацията в България ще зависи от политиката на ЕЦБ - ако успеят да я ограничат, ще се отрази и при нас.
С компенсации за високите цени на тока, намаляване на данъци държавата може да повлияе на инфлацията, но това ще има несъществен ефект, смята Ганчев.
Увеличението на минималната работна заплата на 710 лв. няма да има голям ефект заради покачващите се цени, добави той.
Актуализация на бюджета в средата на годината ще бъде необходима заради високата инфлация. Обезпокоително е, че до март месец ще се използва бюджета за 2021 г, тъй като разходите ще бъдат значително по-високи, отново заради разликата в инфлацията от предишната година, каза Ганчев.
Ако инфлацията стане прекомерно голяма (над 10% - 15%), а в бюджета не са заложени средства за компенсации поне на заетите в публичния сектор, е възможно да се стигне до социални вълнения. При определени развития на световните пазари - ръст в цените на петрола и газа заради геополитическото напрежение в Европа - такива нива са възможни, каза Ганчев.
Производствените цени са се повишили заедно с нарастването на цените на тока и на суровините, така че е трудно да се прогнозират ефектите, а и нуждите на бизнеса от предлаганите от правителството компенсации.
В коментар за ежегодния алтернативен бюджет на ИПИ, Ганчев заяви, че нулев данък върху реинвестирането на печалбите на компаниите е разумно предложение, но намаляване на осигуровките ще създаде дефицити на други места в бюджета.
Базовата концепция на управляващата коалиция за постигане на "леви цели с десни инструменти" не работи за момента заради множеството кризи, пред които е изправена страната.
"Ситуацията изисква по-скоро ръчно регулиране на икономиката, отколкото използването на саморегулирането на пазарните механизми."
Единственият начин да се избегне скок в цените след вдигането на мораториума за тока е да се намали ДДС върху електричеството за битовите потребители, каза Ганчев.
ЕЦБ се опасява, че агресивни действия с вдигане на лихвите по подобие на Федералния резерв в САЩ, могат да застрашат възстановяването на икономиките от пандемията. Такова повишение ще има и много негативен ефект върху силно задлъжнелите държави от южна Европа.
"В момента ЕЦБ много съществено подпомага рефинансирането на държавните дългове, така че не очаквам сериозна криза при запазване на тази политика на банката, дори при известно покачване на лихвите."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай