Случаите на „мозъчна мъгла“ сред пациентите с COVID-19 стават все по-чести, дори сред хората, възстановяващи се от по-леки форми на болестта. Новите изследвания предоставят някои потенциални отговори защо хората имат затруднения да се концентрират, да мислят ясно и да изпълняват лесни ежедневни задачи, след като са преборили коронавируса.
Екип от Калифорнийския университет в Сан Франциско смята, че "мозъчната мъгла" може да е резултат от това как вирусът променя течността в гръбначния мозък, точно както други заболявания, които имат подобно въздействие.
Тяхно проучване, публикувано в Аналите за клиничната и транслационна неврология, открива, че някои пациенти, които развиват когнитивни симптоми след лек случай на COVID-19, имат аномалии в цереброспиналната течност, подобни на случаите при пациенти със заболявания като Алцхаймер. Макар че това е само началото, авторите на изследването са оптимисти, че тази разработка е важна първа стъпка към разбирането какво точно SARS-CoV-2 може да причини като последствия на човешкия мозък, пише изданието Study Finds.
„Симтомите на "мозъчна мъгла" се проявяват като проблеми със запомнянето на скорошни събития, измислянето на имена или думи, оставането на фокус и проблеми със задържането и манипулирането на информация, както и забавена скорост на обработка“, обяснява един от авторите на изследването, Джоана Хелмут.
Специфични аномалии
Скорошното проучване на Калифорнийския университет включва общо 32-ма възрастни. Всички те са възстановени от коронавирусна инфекция, която не изисквала да бъдат хоспитализирани. 22-ма от пациентите имат когнитивни симптоми, докато останалите служат като контролна група.
От цялата група 17 (вкл. 13 със симптоми за мозъчна мъгла) са се съгласили да участват в анализ на цереброспиналната течност. Учените извличат течности от долната част на гърба средно около 10 месеца след появата на първите симптоми за COVID-19.
Тестовете показват, че 10 от 13-те участници с когнитивни симптоми имат аномалии в цереброспиналната течност. Важно е, че другите четири проби от цереброспиналната течност, събрани от хора без мозъчна мъгла, не показват никакви аномалии. Участниците, изпитващи когнитивни проблеми, обикновено са със средна възраст 48 години, докато средната възраст на контролната група е по-ниска – 39 години.
По-нататъшни анализи, извършени върху пробите от цереброспиналната течност, показват по-високи от нормалните нива на протеин и наличието на някои неочаквани антитела, обикновено засечени в активирана имунна система. Изследователите казват, че тези наблюдения предполагат високо ниво на възпаление. Някои от тези антитела се забелязват в кръвта и цереброспиналната течност, което предполага системен възпалителен отговор. Други антитела са уникални за цереброспиналната течност, което подсказва конкретно за мозъчно възпаление.
Авторите на изследването все още не знаят какво е предназначението на тези антитела, но предполагат, че те могат да атакуват самото тяло като автоимунно заболяване.
„Възможно е имунната система, стимулирана от вируса, да функционира по непреднамерен патологичен начин“, обяснява д-р Хелмут, главен изследовател в неврокогнитивното коронавирусно проучване в Калифорнийския университет. „Това може да е така, въпреки че хората не са имали вируса в телата си“, допълва тя.
Съпътстващите заболявания увеличават риска
Пациентите, които се борят със симптоми на мозъчна мъгла, са имали средно 2,5 когнитивни рискови фактора, като например диабет, високо кръвно налягане или т.нар. синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), в сравнение със средно по-малко от един рисков фактор за участниците без симптоми на мозъчна мъгла.
Тези когнитивни рискови фактори са от значение, тъй като потенциално повишават риска на индивида от инсулт, леко когнитивно увреждане, съдова деменция и като цяло правят съзнанието по-податливо на проблеми с функционирането. Допълнителни рискови фактори включват употребата на наркотици, затруднения в ученето, тревожност и депресия.
В допълнение всички участници са преминали серия от когнитивни тестове с невропсихолог, моделирани според критериите, използвани за свързано с ХИВ неврокогнитивно разстройство (HAND). За изненада на изследователския екип 59% от пациентите, които се борят с мозъчна мъгла, отговарят на критериите за HAND, докато 70% от контролните субекти също.
„Сравняването на когнитивната ефективност с нормативните препратки може да не идентифицира истински промени, особено при тези с висока изходна линия преди COVID-19, които може да са изпитали забележителен спад, но все пак попадат в нормалните граници“, коментира д-р Хелмут. „Ако хората ни кажат, че имат нови проблеми с мисленето и паметта, мисля, че трябва да им вярваме, вместо да изискваме те да отговорят на определени критерии“, поясни тя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай