Почти 800 са финтех компаниите в България, като заетите в тях са над 50 хил. души. 15 са родните компании с потенциал да станат еднорог, т.е. да достигнат пазарна оценка от 1 млрд. долара, коментира пред Economy.bg Филип Генов, банков експерт и управляващ директор на компанията за дигитална трансформация F27.
Какъв е потенциалът и предизвикателствата пред финтех сектора у нас, заплаха ли е той за банките, какво е бъдещето на парите и каква ще е ролята на дигиталните валути – тези и други въпроси коментирахме с Филип Генов.
Корпоративен банкер с над 20 години международен опит, Филип Генов създава и управлява успешни финансови институции, които надхвърлят 3% от БВП на България. В настоящия момент той е управляващ директор на компанията за дигитална трансформация F27, която основава през 2019, а също така е инвеститор в установени и стартиращи финтех компании. Филип Генов има магистърска степен по бизнес администрация от NYU Stern School of Business и London School of Economics.
Г-н Генов, къде е България на европейската финтех карта?
Добър въпрос, с многопластов отговор. От гледна точка на дигитално развитие, т.нар. Digital Economy and Society Index (DESI) – България е на предпоследно място в Европейския съзюз, като след нас е само Румъния.
За съжаление, към края на 2021 изоставането ни се увеличава – останалите страни в Съюза ускоряват своето цифрово развитие и представянето на страни като Дания и Естония го показва. В последните почти 15 години ние имаме едно откровено нестартиране на всичко, което би донесло по-висока прозрачност, ефективност, автоматизация и съответно – намаляване на административни, институционални и корупционни зависимости.
Изоставането ни в областта на електронното управление, дигитализацията на публичния сектор и инфраструктурните услуги са абсолютна котва за общото ни развитие по принцип, но също толкова силно забавят и проникването на финансовите иновации и технологии в икономиката.
За всеки един клиент, който иска да изтегли ипотечен кредит, да получи справка от кадастър, каквото и да е свидетелство – дали сме 2022, 2012, или 2002 – няма да усети особена разлика в бързината, удобството и гъвкавостта на процеса.
От друга страна, и за нас това е светлината в тунела, са декларираните желания за промени от новото правителство, но още повече – това, че в България са някой от най-иновативните технологични компании на континента.
И тук навлизаме в частта на българския финтех, с която ние можем и трябва да се гордеем – в редица ключови за индустрията сфери ние имаме лидерски позиции на европейско и глобално ниво – мобилни решения за факторинг, мобилни портфейли, технологии за дигитална идентичност и т.н.
Колко са родните компании, опериращи на този пазар? В какви сегменти основно работят те?
Финтех компаниите в България са почти 800, разпределени в 7 групи, като най-голямата част са, естествено, технологичните компании – почти 400, като сред тях се включват почти 170 стартъпа, част от които направиха и стартъп финтех асоциация наскоро.
Финансовите институции са по-малко на брой, но пък тъкмо те реализират над 99% от всичко, което реално се случва в сектора с крайните клиенти.
Като цяло имаме над 50 хил. професионалисти, които работят в различните сектори на развиването на финансовите технологии – повече, отколкото в Латвия, Литва, Естония, Чехия и Словакия – взети заедно.
При над 90% износ на иновации, продукти и услуги, усилията на технологичния ни сектор ще сформират около 10% от брутния ни вътрешен продукт и генерират сериозно количество заетост и данъци.
Представете си за момент какво би станало, ако успеем да реализираме част от тези умения и възможности за развитието и на местния пазар.
Кои са добрите примери у нас? Ще станем ли скоро свидетели на първия български „еднорог“?
Надявам се да станем. Като цяло финтех компаниите, които успяват да пробият на чужди пазари много бързо, достигат финансова стабилност и перспективите пред тях и инвеститорите им са повече от добри. Това пробиване е най-голямото единчно предизвикателство за българските стартъпи по принцип. Трудно е, но достатъчно екипи успяват да се справят с него.
Наблюдавам 15 компании с такъв потенциал. Последната новина отпреди 2 месеца е, че Payhawk достигна оценка от над 550 мил. долара, една от най-добрите в региона за годината. Сред колегите вървят облози дали първият ни еднорог ще се появи през 2022, или през 2023, но лично мен това не ме вълнува особено. Много повече ме интересува да успяваме да се развиваме като общество, икономика и финтех сектор заедно, това е и най-голямото ни общо предизвикателство.
Какви са топ тенденциите на глобално ниво във финтех индустрията в момента?
На първо място – B2B решенията все повече набират сила. Ковид многократно усили търсенето на мобилни финанси сред корпоративните клиенти. Ако 2019, т.е. преди пандемията, беше годината на мобилните портфейли и финансови услуги и решения за индивидуални клиенти, то през 2022 и 2023 ще наблюдаваме експоненциален ръст на такива решения и платформи за корпоративните клиенти.
На второ място бих върнал фокуса върху индивидуалните клиенти, с продукти и решения за персонализираните финансови услуги, предложения и съдържание, които отразяват индивидуалните им нужди и характеристики.
На трето - натискът на американската администрация за отворено банкиране в САЩ, ще доведе до реанимиране на PSD2 решенията в Европа. Очаквам в рамките на годината да видим първия американски технологичен гигант, който ще започне да натиска европейските банки за директно обслужване на клиентите им в рамките на своите системи.
И в заключение, очаквам силно увеличаване на търсенето и предлагането на нови решения за киберсигурност. Точно в момента в София започва да работи един от най-интересните на европейско ниво екипи за разработване на криптоалгоритми, устойчиви на атаки с квантови компютри. Също с много силен потенциал за "еднорог", ако реферираме към предишния въпрос.
Какво е бъдещето на парите? Идва ли краят на парите в брой и каква ще е ролята на дигиталните валути?
Обращението на физическите пари в брой намалява и това е засилваща се тенденция, но окончателният им край няма да е скоро. Всеки, който мисли противното, е добре да си представи какво би станало, при едно по-масово спиране на тока и/или интернета, спирането на услугите на голям телеком и т.н.
Що се касае до дигиталните валути – с интерес наблюдавам проектите, подкрепени от правителствата на големите държави и особено - Китай. За мен – това е бъдещето и то – бъдещето, което по-бързо ще елиминира популярните криптовалути в момента, отколкото физическите пари.
Как си представяте банката на бъдещето? Има ли място банковият клон в дигиталния свят?
В общото пространство върви популярната фраза, че „банката на бъдещето“ e „финтех компания с банков лиценз“ и почти всички топ менииджъри я споменават често. В голяма степен това вероятно е така, но аз бих добавил и че успехът на една такава институция е доколко успява да е анализираща и интерактивна и бързо реагираща част на своята екосистема от клиенти.
Бъдещето на банковите клонове е почти риторичен въпрос с ясен отговор – разбира се, че има! Apple са много повече дигитална компания от която и да е банка. Но непрекъснато увеличават и подобряват своите магазини и тези на партньорската си мрежа, нали?
Как банките отговарят на предизвикателства, които финтех компаниите им отправят: като си сътрудничат с тях, като инвестират в тях, като ги придобиват, като се конкурират с тях или като разработват собствени модели?
Имаше период на известен стрес сред банките, по отношение на новите финтех играчи – и като директен конкурент, и като част от технологиите им. Този период окончателно приключи някак незабелязано по време на пандемията.
В момента директните конкуренти се превръщат в банки и тук примерът с Revolut е най-силен, а технологичните компании се превръщат в доставчици и партньори на установените финансови институции.
Интересен и различен е случаят с технологичните гиганти, но и те не бързат прекалено да се превръщат в банки. Това не означава, че животът на банките е лесен и без рискове, но в момента техните директни конкуренти са именно другите банки, нещо, с което те са свикнали. Все още свикват, че конкурирането като процес се промени от цени и условия към клиентско изживяване и гъвкавост, но пък това е добре за всички ни, нали?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай