В коалиционното споразумение новата четворна коалиция заложи амбициозни краткосрочни и дългосрочни цели в областта на правосъдието. На този фон обаче Министерският съвет още не е приел и публикувал своята законодателна програма по реда на Закона за нормативните актове. На практика всичко разписано все още е с пожелателен характер. И докато новото управление набира съветници, заместници и т.н. други фактори повеждат дневния ред в областта на правосъдието. Ето един такъв незаобиколим въпрос:
Контекст
Един от основните съдоустройствени проблеми опира до кадровата политика – по какъв ред се провеждат конкурсите за попълване на съдебната власт със съдии и прокурори. Тук, разбира се, само отбелязваме познатата проблемна теза – съдебният съвет е със силна политическа квота и това неминуемо води до политически съобразени негови решения, неизгодни за съдебната независимост. В дългосрочен план решението е ясно – конституционни промени. Но да оставим това настрана. Ясно е, че ще се върви по пътя на възможното – каквото е допустимо в този конституционен порядък, това ще бъде изменено в Закона за съдебната власт. Но след като приключат законодателните страсти е много важно кой ще прилага закона и кои действия по приложението му от страна на ВСС ще подлежат на съдебен контрол и пред кого. Към настоящия момент актовете на ВСС по дисциплинарните производства и конкурсите за назначаване и повишаване се обжалват по съдебен ред пред Върховния административен съд (ВАС) като делата попадат сред съдиите от шестото отделение на съда.
Тази седмица пленумът на ВАС в искане за тълкуване до Конституционния съд е попитал дали всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи следва да бъдат подведомствени на административните съдилища. Тоест – само системата от административни съдилища, с инстанционен връх ВАС, ли следва да разглежда обжалванията на административни актове. Питането, по което КС следва да се произнесе, е съобразено с принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4, ал. 1 от КРБ и съответното му приложение – когато са предвидени в Конституцията административни съдилища и върховен такъв, не следва ли именно те да се занимаят с тези въпроси. Безупречна теза.
Някои проблеми на практиката и някои проблеми на устройствените за съдебната власт въпроси
Преследвайки тази теза до изключителност обаче ще се получи следното – към настоящия момент, например, откази за вписване по партидата на търговско дружество в Търговския регистър се разглеждат от окръжните съдилища, от съдии, специализирани в търговското право. Следвайки суровата логика на искането на ВАС можем да си кажем – актът на длъжностното лице от Агенцията по вписванията е акт на административен орган – нека тогава, потвърждавайки изложеното от пленума на ВАС, да бъде гледано от административен съд. И какво ще се получи – тези спорове няма да бъдат подведомствени на търговските съдии при окръжните съдилища. Така цялата специализация от последните 30 години на търговските отделения по тази материя ще бъде пропиляна. Но да оставим търговските дружества настрана, все пак за съдебна реформа идеше реч.
Едно отделение или по-широк набор от съдии
Към ден днешен актовете на съдебния съвет по кариерните въпроси на съдиите и прокурорите, както споменахме, са обект на съдебен контрол от шестото отделение на ВАС. То функционира с 3 постоянни съдебни състава сред общо 10 съдии. Така целият замисъл за случайно разпределение на делата се стоварва върху тези 10-ма. А практиката показва, че с произнасянето си те се превръщат в реалния кадрови орган на съдебната власт. Не можем да ги упрекнем за това, просто ВСС взима противоречиви решения и е нормално те да бъдат атакувани пред съда.
Дали обаче стесненият периметър на разпределяне на делата не води и до прояви на натиск върху съдиите в това отделение?
Ще илюстрираме с фактите по адм. дело 2714/2020 г. По това дело съдиите на съдебния състав биват сменяни често и многократно като две от съдийките са командировани във ВАС, съответно командировката на първата е прекратена на 10.03.2021 г. На 12.03 е разпоредено да я замести в състава друга командирована съдийка. След това на 15.03.2021 г. втората съдийка е преместена в четвъртото отделение на ВАС, като тази промяна в самата структура на отделенията води до преместването на двама редови съдии в шесто отделение, които да попълнят състава и да разгледат делото. Тези спорни разпореждания са на председателя на съда Г. Чолаков и на неговия заместник Л. Гайдов. Както знаем, този тип напасвания на съдебния състав по мярка на административния ръководител оставят сериозно подозрение върху посегателството над независимостта на отделния съдия.
Към същото дело 2714/2020 г. бяха присъединени две други жалби на съдии за повишение в Гражданската колегия на ВКС. Съществен елемент от това бе, че при заведен в деловодната система на съда проект на окончателен акт по една от другите жалби, се пристъпи към обединяването на производствата в едно дело. Едно от задължителните условията да бъдат обединени дела е да има липса на произнасяне по спора, а очевидно, по едно от делата не е уважен представеният проект на съдебен акт.
Възможното решение и неговото миниране в зародиш
За да бъдат прекратени тези действия следва да се въведе разглеждане на този тип дела от смесени състави на ВАС и ВКС. Тази идея намира подкрепа в самата система, а и сред вещите по темата юристи. Тя има своите обективни преимущества:
Но едно тълкуване на КС в определена посока може да предотврати подобно решение, с което на практика основен въпрос от каквито и да били реформаторски действия ще бъде потушен в зародиш.
Пак през тази седмицата Движението за права и свободии обяви посока към бързи маневри за съдебна реформа, оставям на читателите да преценят дали има връзка тази просба за утвърждаване на административното правосъдие.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай