В съдебна практика при съдебни спорове относно продажба на стоки или услуги едно от обичайните доказателства е издадена данъчна фактура. Впросът е доказва ли фактурата задължение?
При разглеждане на този въпрос по смисъла на чл.180 ГПК, издадената данъчна фактура представлява частно-правен документ.
Документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са автентични.
Фактурата може да се приеме като валидно доказателство за сключен, двустранен договор за покупко-продажба
За сделките, за които законът не изисква писмена форма като условие за валидност, задълженията се доказват с фактура и протокол за приета поръчка.
Какво казва съдебната практика за фактурата?
Съдебната практика е доста богата в това отношение. Доказва ли фактурата задължение?
Съдебната практика по въпроса е изцяло еднопосочна с оглед цяла поредица от Съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Тези решения представляват задължителна практика за действителността на издадена данъчна фактура по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК
Това са Съдебно Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Съдебно решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., Съдебно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
В този смисъл Върховния касационен съд възприема, че издадена данъчна фактура може и следва да се възприеме като годно доказателство.
Това правоотношение е възникнало по сключен договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане.
Съгласно Съдебно Решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, за да се приеме като доказателство
Целта е установяване на дадължение по Договор за продажба на вещи
Фактурата трябва да съдържа всички елементи, квалифициращи договора за продажба.
Същност на фактурата за доказване
Фактурата като документ следва да съдържа вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място.
Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ, водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели/ напр. не признаване на данъчен кредит по ЗДДС
Съдът, пред който се представя този документ е длъжен да го зачете като годно доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е оспорен от противната страна.
Тъй като съдът не е обвързан с материална доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на верността на съставената фактура
В този смисъл решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото.
Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневниците за покупки/продажби, ползването на данъчен кредит е доказателство за задължението.
Ако купувачът оспорва фактурата, но я е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по ЗДДС по смисъла на чл. 55 Търговски закон, това доказва задължението.
Извършено в счетоводството на купувача отразяване на неподписаната от последния фактура е доказателство за задължението.
Това решение формира задължителна съдебна практика.
Съгласно тази практика отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество е доказателство за задължението.
Включването й в дневника за покупко-продажбите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит недвусмислено доказателствао за задължението.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай