Kакво ще се случи идните 12 месеца в икономически план? Попитахме експерти:
1 По-добра или по-лоша ще е 2022 г . - за икономиката, за бизнеса и за портфейла ни?
2. Ще растат ли доходите?
3. Инфлацията по-висока ли ще е от икономическия растеж и с колко?
4. Какви други рискове могат да се появят за икономиката - откъм потребление, стабилност на бюджета, инвестиции или друго?
5. Къде ще е изгодно за инвестиране?
Ето и отговорите на икономиста Лъчезар Богданов
1. ПО-ДОБРА ИЛИ ПО-ЛОША ЩЕ Е 2022-А?
Има всички основания да очакваме по-добра година. Икономическият растеж ще бъде над 4%, а може и да надхвърли 5% - някои сектори още се възстановяват след шока от пандемията, но в повечето стопански дейности просто се ускоряват процесите на развитие, видими през последните 4-5 г. Износът на стоки и услуги ще остане основна трансмисия, позволяваща българските компании да се възползват от растящ глобален и европейски пазар. Голяма промяна ще има при инвестициите – те бяха силно потиснати заради кризата и политическата несигурност. По-дългият хоризонт на планиране може да отпуши инвестиционния потенциал през 2022 г. Доходите – заплати и пенсии – растат с двуцифрени темпове, така ще остане и през 2022 г.
2. ДОХОДИТЕ.
Демографските тенденции в отворената ни към европейския пазар на труда икономика неумолимо диктуват дългосрочен натиск за увеличение на заплатите. Дори около първия шок от пандемията, а сега дори много повече, бизнесът в почти всички сектори изпитва недостиг на работна ръка – и квалифицирана, и неквалифицирана. Реалността е, че за голяма част от трудоспособните българи и най-вече –за младите търсенето на реализация в по-богатите европейски страни е постоянна възможност. Затова бизнесът ще трябва да плаща растящи заплати, като същевременно разширява търсенето си на работници към хора в пенсионна възраст или такива, които се нуждаят от дълго обучение. Затова очаквам за поредна година да имаме двуцифрен ръст на заплатите. При пенсиите се получава много голяма структурна промяна – започнала още 2018-2019 с изпреварващото увеличение на минималната пенсия, последвано от добавките, и сега увеличението с поне 120 лева за практически всеки пенсионер. Това още не е осъзнато, но само последната промяна дава над 3 млрд. годишно повече на възрастните хора
3. ИНФЛАЦИЯТА ИЛИ РАСТЕЖА
Характерното за сегашната ситуация е, че имаме висока инфлация и висок икономически растеж – и в Европа, и в България. Икономиките се възстановиха неочаквано бързо след срива от пролетта на 2020 г. и защото правителствата “наляха” трилиони, за да компенсират бизнеси и да запазят доходите на работниците. След нормални кризи бизнес и домакинства излизат с “опустошени” портфейли, задлъжнели и без достъп до ново финансиране – а сега е точно обратното, индустрията не може да смогне да изпълни поръчките, които да захранят рекордното потребление.
В България наблюдаваме нещо подобно – растеж, съчетан с инфлация, което е съвсем различно от случилото се в началото и средата на 90-те години. Сега растат и цените, и физическите обеми на произвежданите стоки и услуги, така ще бъде и през 2022 г.
4. ДРУГИ РИСКОВЕ?
Бюджетните параметри засега не дават повод за притеснение. Дефицитът през 2021, както и през 2020 г. ще бъде доста под средното в ЕС.
В споразумението за новото управление заляга относително нисък дефицит, няма някакви огромни нови харчове или тотално разбиване на данъчната система. Държавният ни дълг е вторият най-нисък в Европа.
Но думата е за рисковете – всичко, казано по-горе, може за месец да бъде преобърнато с няколко популистки решения. Инфлацията е другият голям риск – всъщност той вече се материализира, ние трябва да се адаптираме към по-високите цени, защото фундаменталните причини не са резултат от българска политика или икономически дисбаланси. Задържането на висока инфлация обаче може да наклони рязко везните в дебата между привържениците на монетарни стимули и тези на стабилните пари в полза на последните.
Ако Европейската централна банка затегне достъпа до финансиране и лихвите се повишат, това ще стартира нова спирала на ограничен и по-скъп кредит през търговските банки и оттам – към бизнеса и домакинствата. Бизнесите, които разчитат на инвестиции или потребление, финансирано с постоянно нарастваща задлъжнялост при нулеви или минимални лихви, ще бъдат силно ударени.Това пряко засяга покупките на жилища и други имоти, но косвено - всички дейности, обслужващи инвестиционния процес и строителството.
Предизвикателство ще бъде и нуждата от доста по-сериозно финансиране на различните програми за социално подпомагане и социални услуги.
5. ИЗГОДНО ЗА ИНВЕСТИРАНЕ?
За домакинствата с по-скромни спестявания алтернативите не са много – ако целта е нисък риск. Данните месец след месец потвърждават, че българите пестят в банка – дори при нулеви лихви. Държавната гаранция и лесният достъп до спестяванията правят депозитите привлекателен вариант. Но търсещите доход не са доволни, те като цяло поглеждат към недвижимите имоти. Тук рисковете обаче се увеличават – първо, цените са вече доста високи, много над нивата от само преди 3-4 г., и второ, твърде вероятно е лихвите да се повишат, а достъпът до кредит да стане по-труден. Казано иначе, който купи днес, трябва да има план на кого ще продаде след 2-3 г.; ако пък не продава, трябва да се направи добра сметка на разходите по поддръжка и очакваните наеми.
Все по-достъпно е директното участие на глобалните капиталови пазари, само че там волатилността е толкова голяма, че шансът на непрофесионален инвеститор да влезе в неподходящ момент е много висок. Остава и общият риск от рязък срив в цените на финансовите активи при обръщане на политиката на централните банки и вдигане на лихвите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай