Днес празнуваме Васильовден и още Сурваки

---

   Св. Василий Велики е един от големите философи и писатели на раннохристиянската църква. Василий, наречен Велики още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.

 

 

   На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.

Както коледарите, така и сурвакарските групи си имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Сурвакарите носят със себе си дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

       За трапезата на празника

се приготвят варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.

Задължително масата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

   Поверия и гадания

Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга).

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.

В някои райони от кромида, който е каден, нарязват на дванадесет колелца, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен,ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

   Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година

Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало.

С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави.