Кой ли родител не е проявявал нетактичност, когато говори с детето си и кой ли не е задавал механично тъпи въпроси? Случва се на всеки.
Понякога ни се струва, че говорим с децата на техния език – просто и ясно, а на тях това им изглежда като проява на неуважение.
Задаваме твърде много въпроси и се чудим защо хлапето отказва да отговори. В предучилищна възраст то може да се престори, че не чува, да ни игнорира, да отговори с едносрични думи.
С по-големите става по-сложно. Въпросите на родителите ги дразнят, защото се възприемат не като грижа, а като контрол и натиск.
Защо подрастващите откриват различно значение зад привидно познатите думи? Как дешифрират посланията на възрастните, обяснява психологът Олга Мартинова и дава конкретни примери.
Кого обичаш повече: мама или татко
Колкото и да е странно, този въпрос често се задава на деца от всички възрасти. Понякога самите родители, понякога роднини или дори случайни познати. Но това не променя същността: такава формулировка обърква детето. По какъвто и начин да отговори, вероятно дълго време ще се чувства виновно.
Напълно недопустимо такъв въпрос да зададе майката или таткото.
Родител, който се тревожи за това, трябва първо да се справи със собствените си притеснения.
Снимка: Guliver / Getty
Е, какво пак оплеска днес?
Дори ако вашият номер е записан на телефона на директора на училището и детето чува непрекъснато забележки от учителите, това не означава, вместо „Здравей!“ да го посрещате с този въпрос. Дори да ви създава много главоболия, не е нужно да общувате с детето, сякаш нито вие, нито светът около вас очаква нещо добро от него.
Само ако виждате най-доброто и искрено вярвате в него, можете наистина да помогнете на вашия сина/дъщеря.
Как беше в училище днес?
Написа ли си домашното? Закусва ли днес? Оправи ли леглото?
Всички тези и подобни въпроси (които често рецитирате един след друг, като заучен текст) няма да ви помогнат да установите комуникация с детето си. Те само ще създадат у него впечатление, че интересът към живота му е повърхностен и формален. Между другото, вие можете да му помогнете, например, да се научи как да прави домашните добре и бързо.
Снимка: Guliver / Getty
Защо в стаята ти е такъв бардак?
Майката се разстройва, когато погледне в стаята на тийнейджъра и установи, че всичко е с краката нагоре. И обичайно допуска поне две стратегически грешки. Това е територията на детето. Защо тогава „ гостите“ да диктуват условия на собственика?
Тийнейджърът е установил за себе си някакъв ред, който е удобен за него. От гледна точка на възрастния – това е безпорядък, от гледна точка на детето - творчески хаос. Трябва да зачитате личните му граници.
Може би така той демонстрира протеста си срещу вашия контрол и декларира своята независимост.
Запомнете първото правило на възпитанието: личен пример. Ако всичко във вашия апартамент е подредено и е на място, тогава най-вероятно детето ще продължи тази традиция.
Защо всички разбраха какво да правят, само ти не разбра?
Често родителите питат детето си защо не е направило нещо по начина, по който е действал неговият приятел или повечето му съученици. Но сравнявайки го с по-успешните, вие рисувате да отгледате невротик, който постоянно ще е недоволен от резултатите си.
Слабата оценка не стимулира желание да постигне по-добър резултат, а предизвиква раздразнение, гняв, негодувание. Само си представете ако детето направи същото спрямо вас – и ви сравни с други, по-успешни родители. Не е много мотивиращо, нали?
За какво са ти пари? Ти си още малък
Всеки иска да порасне, а снизходителното отношение на по-възрастните е обидно и наранява. В тези думи, които често механично произнасяте, има зрънце недоверие към детето. Но основната грешка на родителите се крие другаде. Финансовите умения също се усвояват в ранна възраст. Ако възрастните предпочитат да държат хлапето на страни от финансовите въпроси на семейството, определено му правят лоша услуга.
Джобните пари учат детето да не харчи твърде много, да пести и да не прави спонтанни покупки.
Най-добре започнете обучението по финансова грамотност възможно най-рано – първо с игри, а след това го научете да борави с джобните си пари.
Как да поддържаме диалог?
За какво трябва да питате детето си? Помислете предварително. Наистина ли въпросът за свършената домашна работа ще му помогне. Дали то ще почувства, че наистина се интересуваме, за да му помогнем да се справи? Как ще почувства подкрепата ни?
Понякога е по-разумно да се откажем от някои въпроси или да ги преформулираме.
За да подкрепите детето, го попитайте как можете да му помогнете.
За да поддържате разговора, го попитайте какво наистина го интересува.
За да покажете, че го обичате, понякога е по-добре да не питате нищо, а просто да го прегърнете да му го кажете на глас.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай