Публикация 19 Дек, 2021 / Арх. Венцислав Илиев / 1058 публикацията е от Фейсбук от м. май 2021 г.
Повод за тази статия ми даде предприетата от Общината инициатива за събиране на идеи, с които да се кандидатства за европейско финансиране от фондовете на предстоящия програмен период. Попълних старателно компютъртната анкета, за което получих програмираната on line благодарност.Тъй като темата за транспортния музей и проблемите около него заслужава сериозно внимание, реших, че направените предложения трябва да получат по-широка публичност.
С КАКВО РАЗПОЛАГАМЕ?
Считам, че нашият град има редкия шанс да почисти натрупания многолетен прах върху едно съкровище, наречено Национален транспортен музей (т.нар. "Стара" гара) и да го превърне във втора русенска сензация след известния вече извън България Природонаучен музей. Не преувеличавам значението му с използване на думата „съкровище”. Доколкото ми е известно, в Източна, а може би и в Централна Европа не съществува подобен транспортен музей, в който традиционната тематична експозиция, разположена в сградата на автентична гара от края на XIX век да е съчетана с открит ж.п.парк на площ 2 500 м2.Този парк включва уникални исторически експонати, някои от тях истински произведения на техническото изкуство и обхваща почти едновековен период - от времето на Митхад паша докъм 60-те години на миналото столетие. Сещам се единствено за реконструираната преди повече от 30 години парижка гара Орсе. Нефунциониращата тогава сграда беше адаптирана за музей, но не на френския железопътен транспорт , а на френските художници импресионисти. Сега Musee d’Orsay е една от най-големите забележителности на Париж .....Не искам да правя паралели с чуждестранните примери, но не мога да се въздържа от коментар върху незавидното състояние на родната ни забележителност – ръждясали локомотиви, вагони с избелял цвят или опадала боя, занемарено околно пространство, липса на указателни табели, затруднена достъпност до сградата и откритата експозиция – все познати "дреболии", които превръщат националния музей във фантом, особено за гостите на Русе. Непростимо е градът да разполага с такъв невероятен потенциал и години наред (от 1966 год насам) бавно и постепенно да изчезва или по-скоро да съществува в състояние на будна кома. Вихрещата се днес пандемия е може би удобно оправдание за това жалко състояние, но истинските причини се наричат немара и незаинтересованост и от община, и от държава.
КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ
Преди шест години екип от русенски архитекти и инженери работиха върху проект за реконструкция и благоустрояване на два и половин километровата крайбрежната ивица в обхвата и от ул."Мостова" до Зимовника на ИА ППД.Имах честта да бъда член на този проектански колектив, работил с амбиция, усърдие и отговорност в най-горещите месеци и дни на 2015 година. Част от инвестиционния проект обхваща прилежащата територия на музея ,включително ската над ул."Братя Обретенови", коловозите с откритата експозиция и бившия Техникум по жп транспорт. Предлага се концепцията на музея да се промени изцяло и един нов интериорен дизайн да се съчетае със съвременни идеи за експониране, като се използват средствата на дигиталната техника и компютърните технологии. Механизирани макети, представящи развитието на транспорта от края на деветнадесетото столетие до супервлаковете на бъдещето могат да превърнат музея в търсен туристически и опознавателен обект. Перонът на гарата следва да бъде освободен от струпаните в момента експонатни локомотиви и вагони,които да намерят своето логично място в открития технопопарк. Напълно е възможно перонът да придобие отново първоначлната си гарова функция, ако се реализира заложената в „Мастер плана Русе-Гюргево” идея за градска железница.Тази тема има многогодишна история,залагана е в градоустройствени проекти и прединвестиционни проучвания , била е предмет на професионални и публични дискусии.За съжаление липсата на управленски решения и обществена активност са основните причини да не се направи дори минимален опит за реализация на железницата и толкова интересни решения, резултат на интензивна професионална енергия, да отидат на вятъра. Може би сега е моментът идеята да се възроди и да се обнови с нови форми. Например да се потърси съдействието на туроператорски фирми, които вместо да извозват туристите от международните речни круизи с автобуси до Търново, да осъществят тази част от програмите си като използват железопътния транспорт. От Речна гара на бул.”Славянски” (забележителет обект на архитектурния модернизъм) , покрай Старата гара – транспортен музей и през една панорамна обиколка на Русе от юг, влакът с туристи да пристигне до Великотърновската гара "Трапезица", прекрасно реставрирана преди 10-тина години – ето един джокер за специалистите по туристически дестинации. Модерни вагони, някои от тях в ретро стил, монитори разказващи за историята на местностите и гарите, през които преминава влакът, детски вагон на приказките, музикални изпълнения на живо, открита платформа с кафе-бар и какви ли не още атракции могат да намерят място в една ж.п композиция на познанието и забавленията. Каква неизчерпаема тема за размисъл, в която фантазията и въображението могат да провокират и други идеи в туристическия и развлекателен бизнес при използването на железопътния транспорт между двата града.
ЗА КАКВО СА НУЖНИ ОЩЕ МАЛКО УСИЛИЯ
Но да се върнем към Транспортния музей. Съчетаването на две функции – на музей и гара осмисля и обогатява движението на човешкия поток от Парка на младежта към новия кей. Предвиденото в благоустройствения проект терасиране на ската над музея, местата за отдих разположени на нови изгледни площадки, комбинирани с богато озеленяване, приобщаването на историческата калдъръмена уличка с издълбаните в каменната настилка християнски кръстове ще вдъхнат нов живот в това запустяло и носталгично място. Сегашното некомфортно преминаване през коловозите ще се замени с нов пешехоен ж.п. прелез с пътеки за велосипедисти, за детски колички и трасе за хора с увреждания. За пристигащи гости от отсрещния румънски бряг проектът за благоустрояване предвижда кей за приставане за туристически корабчета и моторници. С други думи в новата крайбрежна зона с дължина две хиляди и петстотин метра и средна ширина 115 метра,
Транспортният музей се явява един исторически възникнал и логичен притегателен център, в който емоцията от преоткриване на забравеното романтично време се съчетава с новия дух на двадесет и първия век....Източно от гарата-музей са разположени още три интересни обекта – историческата водна кула изградена с каменна зидария и завършваща с висок тухлен комин, до нея бившето двуетажно общежитие към техникума по ж.п.транспорт и малко по-нататък - бившия техникум по ж.п транспорт.Проектът предвижда бившето общежитие да се реконструиира и преустрои в посетителски център, в който да се популяризира историята и развитието на града, на неговата инфраструктура и строителство. В каменната водна кула може да се устрои гаров бюфет , а площадката пред него да се превърне в тераса за консумация на открито. Масивният двуетажен техникум е подходящ за музейната експозиция за други видове транспорт – речен, въздушен и сухоземен, за междупланетни пътешествия и овладяване на нови космически пространства. Има достатъчно площ за изработка на модели и за обучаване на деца и младежи във ветроходство, управление на плавателни съдове и запознаване с най-новите постижения в областта на свръхскоростните влакове и космическите технологии. Сградата – ж.п.техникум и без това е замислена като училище и е изпълнявала тази функцията години наред. Казано накратко тази част на крайречната зона притежава дадености и потенциал, в който да се създаде и функционира един истински научен и образователен транспортно –технологичен център.
АБСУРДНИТЕ БЮРОКРАТИЧНИ ЛАБИРИНТИ
Старата ж.п.гара и настоящ Национален музей на транспорта притежава статут на недвижима културна ценност с историческа стойност от национално значение. Собственост е на „БДЖ –Пътнически превози” ЕООД. От дълги години дружеството не разполага със средства за поддръжка и развитие на сградния фонд, достъпа до него и експозицията на открито. Както беше отбелязано вече, музеят не се стопанисва добросъвестно и не се рекламира подобаващо.
Поради тази причина на 24 януари 2013 год. русенските общинските съветници гласуваха единодушно предложението на тогавашния кмет Пламен Стоилов Община Русе да приеме безвъзмездно правото на собственост върху Националния музей на транспорта и сградния фонд да бъде изваден от имуществото на „БДЖ –Пътнически превози” ЕООД и предаден в полза на общината. От съобщенията в печатни издания става известно, че тогавашният транспортен министър Ивайло Московски е бил благосклонен към исканията на кмета и Общинския съвет, но предвид обстоятелството че собственикът е търговско дружество, музеят не можел да бъде даден безвъзмездно, а е следвало да бъде заменен с адекватен общински имот или да бъде продаден по данъчна оценка.
И така вече осем години въпросът със собствеността на транспортния музей е оставен без последствие и ръждясва на глух коловоз като великолепните вагони и локомотиви от еспозиционния парк. Ако това е истинската причина за нерадостното битие на музея, то е крайно време затлачените бюрократични процедури да се подновят. С много желание и настойчива упоритост от страна на общината клеясалата държавна машина може да се задейства. Длъжна е да се задейства, въпреки пандемията и настоящите политически бъркотии.
Градът очакват новия програмен период, но той изисква адекватни програми и ясна визия. Ще оставим ли евпопейските пари да профучат край Русе като модерен суперекспрес покрай третостепенна провинциална гара?! Ще оставим ли богатството Национален транспортен музей да влачи жалкото си съществуване, вместо да го възродим и превърнем в нова културна премиера!?
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай