Събитието бе организирано по инициатива на министъра и кмета на Русе Пенчо Милков, а основната му цел бе да бъде чут гласът на русенци, бизнеса и институциите по двата важни въпроса.
„Летище Русе е не просто една мечта, това е символ, за който работим. В началото гледаха на идеята ни с надсмешка, но сега знаем, че е напълно възможно то да се възстанови“, каза Пенчо Милков.
„Община Русе със собствени сили ще извърши голяма част от дейностите. Ще възложим ремонтите на общинските предприятия и на фирмата, с която вече работим“, допълни кметът по повод съмненията за забавяне заради утежнените процедури по възлагане на обществени поръчки, свързани с проекта.
На срещата присъства и Янко Иванов, собственик на авиокомпанията Gullivair, която първа заяви интерес да оперира полетите Русе-София. Той пристигна заедно с председателя на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" Бойко Рановски със самолет до Летище Русе. Иванов разказа, че за момента то ще приема пътници единствено денем и при прости метеорологични условия, което ще намали и първоначалните разходи за сдобиване със скъпа метеорологична станция.
Не стана ясно обаче за какво точно ще бъдат разходвани очакваните 2,6 млн. лева за ремонт на пистата и изграждане на ограда на летището. И Свилен Максимов, и проф. Илиев в качеството си на депутат от ГЕРБ получиха отговори, но без конкретика.
За въпросните пари стана ясно, че министър Събев ще ги търси тепърва от финансовия си колега.
Не стана ясно и какво ще струва на общинския бюджет, след като кметът Пенчо Милков потвърди, че общинското летище ще работи в началото на загуба и че допълнителните пари ще идват от местната хазна.
-------------------------------
След като обстоятелствено областният управител е представил пред министър Събев своите дейности, описани в "похвално слово" от страна на пресцентъра му за пореден път, всичко казано бе отново изказано по време на срещата.
От своя страна Българинов представи направеното до момента от него и екипа му в тази сфера, като сред акцентите беше предстоящото пускане на фериботната линия между Русе и Гюргево, както и изграждането на два буферни паркигна на територията на „Свободна зона“. Очакванията са първите курсове на ферибота да бъдат в началото на пролетта на следващата година, а единият от споменатите паркинги, който ще е предназначен за около 100 камиона да започне да функционира през първата половина на 2022-а. Още през следващата година ще започне изграждането на близо три пъти по-голям паркинг отново на територията на логистичния център, съобщи за пореден път Българинов.
Всъщност идеята на тази среща бе да се чуят и други мнения, различни от смайващо активния PR на областния управител Българинов, работейки с нереалистични срокове и надценявайки възможностите, които дава поста му /нещо, което е впечатлило доста хора, имащи представа от публична администрация/
Надеждите са до края на следващата година да няма опашки от камиони по пътя между Русе и Мартен.
Не така обаче смята собственикът на фирмата за международен транспорт "Нунки" Михаил Ханджиев. Той категорично отрече и вижда безсмислено изграждане на РО РО терминал /всъщност възстановяване на дейността му./. Според него това е загуба на стредства и на време и той не би качил свой камион на подобна платформа, за да премине Дунава да един час.
Ханджиев призова и спешен ремонт на Дунав мост с полагане на по-дебел пласт асфалт преди да се предизвика реално състоянието му да стане аварийно и проблемите с преминаването да станат още по-сериозни.
За липса на реализъм по отношение на сроковете за начало на дейностите както на РО-РО- терминала, така и на ТИР паркинга на територията на "Свободна зона" изразиха и собственици на транспортни фирми, на работещи на територията на Граничната зона. Задължителните процедури изискват доста повече време, както и от общи действия от страна на инситуции и комисии в България и Румъния.
Според Красимир Иванов, работил на територията на Граничния пункт, Тапата може да се ограничи, ако бъдат изнесени извън него.
На срещата не липсваха и граждани, които по-скоро се изказаха, за да си рекламират бизнеса или идеите. Залата бе изнервена от разточителното изявление като време и странности от страна на представилият се за историк- географ Стоянов.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай