Русенският завод за производство на изделия със специално предназначение се стреми да изчисти задълженията си към държавна и превежда сумата от 50 млн. лева, като разчита, че по този начин проблемът и ще е решен. Държавната фирма приема парите, но задължението не изчезва. Изчезват парите.
Така възникват необичайните отношенията между оръжейния завод ” и Държавната консолидационна компания (ДКК). Липсващата сума е в размер на 50 млн. лв.
Всеки ден върху нея се трупа лихва от около 15 хиляди лева за сметка на държавното дружество.
Какво предстои относно сагата?- с този въпрос се обърна Акцент. БГ към изп. директор на "Дунарит" Петър Петров. Нови съдебни решения за съдбата на т.н. прихващания с цесиите с Мирольо.
Дружеството обаче гледа все по-оптимистично, защото вече има съдебна практика /Закон за изменение и допълнение на закона за банковата несъстоятелност, който влезе със задна дата/. През пролетта на т.н. Конституционният съд го обяви за противоконституционен, тъй като няма как действието му да важи за период, преди законът да съществува.
Оптимизмът идва именно от очакването направените, че направените прихващиния няма да бъдат отменени и Държавната консолидационна компания ще ги признае.
Ситуацията е такава, че за последната година изп. директор на "Дунарит" Петър Петров ще трябва отново /за четвърти път да запознава вече официалния министър на икономиката с казуса/.
Едва ли има вече човек в България, който да не е наясно, че фирмата е платила 50 млн. лева.
Всъщност къде са тези пари? Въпросът бе задаван на министър Караниколов, по чието време за развиваше тази нелогична история. А отговорът му бе, че са в масата на несъстоятелността на КТБ.
Търговският регистър е мястото, където може да се види как са придобити. По-скоро тези пари трябва да са в Едоардо Мирольо, който има цесия с "Дунарит" и от когото са купени тези вземания. По веригата парите следва да са при синдиците, а оттам- в ДКК.
Въпросът, който стои отворен и очаква смислен отговор е какъв е интересът на всеки един по тази верига?
Както и защо синдиците на КТБ купуват нещо, което твърдят, че го няма? Отговор на този въпрос би могъл да даде финансовият министър или председателят на Фонда за гарантиране на влоговете. Какво са купили и какво са продали синдиците на КТБ и дали изобщо имат право да извършват такива търговски операции.
Въпреки опитите "Дунарит" да бъде прекършен, след като определени лица използваха цялата държавна машина за тази цел, това не успя да се случи.
Но пък отражение има в състоянието на целия военно- промишлен комплекс и реномето му в международен акпект. Всъщност политическата атака срещу КТБ, без чиято подкрепа "Дунарит" по думите на Петър Петров нямаше да го има, са повлияли силно негативно на целия отрасъл. Това сочат финансовите резултати на Междуведомствената комисия, която издава разрешения за всички договори, приходите на целия отрасъл в България са към 2017 г. 2,5 млрд. лева. Тази година се очаква те са спаднат до един милиард.
Това е резултат не само, но и на действията срещу "Дунарит" и по конкретно на начина, по който беше атакуван- голямото публично говорене за ВПК и опитите да се подменят договори, предметът им. Тогава се назоваваха цифри, държави... като резултатът от тази "активност" е спад в реализацията с близо две трети.
Въпреки всичко това русенкият завод успя през последните 3 години да запази финансовите резултати положителни и да посреща новите предизвикателства и да продължава да се развива.
Цесията с КТБ
През август 2017 г. ДКК купува задължение на “Дунарит” към КТБ за над 50 млн. лв., т.е. прави цесия. Това обаче се случва през верига от цесии с участието на офшорната компания “Виафот Лимитед”, свързвана с бившия и настоящ депутат от ДПС Делян Пеевски.
“Участници във веригата от цесии са и дружеството “ДиПи” и КТБ, като договорите са сключени в един и същи ден, при един и същ нотариус”, пише директорът на “Дунарит” Петър Петров в писмо до бившия служебен министър на икономиката Кирил Петков.
Действията през август 2017 г. се развиват като на лента. При преминаването на дълга на "Дунарит" в държавната компания, предприятието предприема действия, за да погаси задължението си и внася сумата от 50 млн. лв. в ДКК.
Независимо, че не признава плащането, ДКК не връща парите вече четвърта година.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай