Цените на електроенергията за бита и бизнеса у нас могат да бъдат намалени значително с включване на достатъчно нови ВЕИ мощности, като така разходите за електроенергия в България ще се свият с близо 2 млрд. лева годишно до 2030 г. Това е заложено в алтернативния сценарий "Визия 2030 За по-евтина електроенергия и по-конкурентна икономика", който бе представен публично днес.
Отляво на дясно: Никола Газдов, председател на АПСТЕ, Миглена Стоилова, председател на БГВЕА, Димитър Енчев, управляващ партньор PostScriptum, Миглена Русинова, председател на БФА
Той предлага работещи решения за развитието на енергетиката и за изграждане на конкурентна икономика в контекста на глобалните цели за декарбонизация. „Визия 2030“ вече е подкрепен от три от водещите енергийни асоциации у нас – Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Българска фотоволтаична асоциация (БФА) и Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ). В началото на 2022 г. се планират серия от срещи с правителството, работодателските асоциации, синдикатите и неправителствения сектор, в търсене на широка подкрепа от бизнеса и гражданите.
Алтернативният сценарий е изготвен на базата на аналитичен модел, който търси оптималните решения за развитието на българската енергетика в глобалния контекст на декарбонизация и съответно ползите, които ще донесат те за родната икономика. Той е разработен на доброволен принцип от екип от международни експерти на PostScriptum – фонд за инвестиции в енергийния преход, базиран в София. Разиграни са три възможни сценария за развитието на българската енергетика и влиянието върху българската икономика, като направените симулации са по часове, дни и седмици от днешна дата до 2030 година.
Анализът показва, че най-ефективният път за българската енергетика е развитието на 7 ГВт нови вятърни и соларни мощности, които да бъдат изградени на пазарен принцип. Привличането на частни капитали може да се случи само с актуализация на регулаторнара рамка, без необходимост от държавни субсидии или инвестиции на публичен ресурс. Включването на тези нови 7 ГВт ВЕИ мощности към мрежата е възможно с добавянето на системи за съхранение на енергия, които да допълнят балансиращата функция на съществуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ Чаира.
По този начин средната цена на електроенергията в България може да бъде намалена с над 30 евро на МВтч или с 25% спрямо очакваната цена при запазването на настоящата енергийна стратегия на страната. Това ще доведе до съответното намаление на сметките на хората и бизнеса. Анализът показва, че именно това е моделът, който може да гарантира и енергийната независимост на България.
Според „Визия 2030“ частните инвестиции в енергийни проекти ще достигнат близо 16 млрд. лева до 2030 година. Част от тях могат да бъдат реализирани в Маришкия басейн, с което да бъде намерена печеливша алтернатива за развитието на региона с преквалификацията на работещите в централите и насърчаване на местните бизнеси. Ще бъде увеличен и капацитетът на производство, което пък ще доведе до превръщането на страната ни в енергиен лидер в региона и голям износител на зелена електроенергия. Развитието на ВЕИ сектора ще доведе до разкриването на над 20 000 нови работни места и ще стимулира бизнеса на български инженерни и строителни компании. По консервативни оценки, между 6000 и 9000 български инсталатори работят в момента по нови ВЕИ проекти извън страната. Очаква се до 2030 г. броят им да се увеличи между 2 и 3 пъти.
По-ниските цени на електроенергията, стабилността и предвидимостта ще спомогнат и за увеличаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика. Това от една страна ще даде сила на родните компании и шанс да растат на международните пазари. От друга, трансформацията на България в една от най-ниско въглеродните енергийни системи в Европа може да привлече и силни глобални инвеститори, за които това е приоритет.
„Все повече фирми търсят декарбонизирана среда. Някои компании като Amazon, Google и Microsoft имат цели за пълна декарбонизация до 2030 година и ако България тръгне по верния път може да се превърне в магнит за чуждестранни инвестиции. Имаме и сериозен опит и традиции в производството на батерии, което също може да ни даде страхотно предимство в условията на декарбонизацията на икономиката”, каза Димитър Енчев, управляващ партньор PostScriptum, съосновател и директор CWP Global.
„Ако поемем по пътя на декарбонизацията, децентрализацията и дигитализацията на енергетиката, ще можем да привлечем огромни инвестиции в индустриите на бъдещето.”, допълва той.
Не на последно място при реализирането на оптималния план за развитието на българската енергетика ще бъдат постигнати и положителни резултати в опазването на природата в България. Подобряването на чистота на въздуха е критично важно за гражданите, особено предвид актуалната статистика, според която страната ни е на водещи места по смъртни случаи. Освен за качеството на живот, това ще допринесе и за успешното развитие на други сектори на икономиката като туризма.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай