Първият инсулин е изолиран преди точно сто години и това се превръща в един от най-големите медицински успехи. Днес учените на всеки две години откриват нови инсулинови препарати и много улесняват диабетиците.
Инсулинът спасява живота на милиони. Той е изолиран от канадските учени Фредерик Грант Бантинг и Чарлс Бест точно преди 100 години, на 27-и юли 1921-а. Извличат го от панкреаса на куче, а две години по-късно получават за откритието си Нобелова награда.
Днес милиони хора страдат от диабет, но болестта вече изобщо не е толкова опасна, колкото преди век. "За диабета от тип 1 лечение не е имало, за много пациенти той е бил равнозначен на смъртна присъда", обяснява д-р Терезия Сарабхай от Германския център по диабетология в Дюселдорф. Тя припомня, че преди откриването на инсулина пациентите с диабет тип 1 живеели не повече от две години. Трябвало да спазват строга диета и често умирали от недохранване. Тогава вече се е знаело, че болестта има нещо общо с панкреаса - но нищо повече.
Стремителен напредък през годините
Първият инсулин, извлечен от медиците и инжектиран на техните пациенти, представлявал гъста кафеникава слуз. Първият човек, спасен чрез инжекции с инсулин, е 13-годишният Ленард Томпсън, когото лекарите лекували с новия препарат през 1922-а година.
Те установили, че броени дни след началото на терапията в урината на момчето вече нямало захар и ацетон, които са признаци на диабет. Окуражен от този успех, Сенатът на Университета в Торонто веднага създал комитет за промишленото производство на инсулин.
Първоначално инсулинът се добивал от панкреаса на говеда и свине. А първият химически синтезиран инсулин се появява през 1946-а година. Той действа по-бавно, но затова пък дълготрайно. Поради това учените най-напред трябва да уцелят правилната дозировка. "При този инсулин е гарантирано 24-часово действие, но в определен момент пациентът трябва да поеме определено количество въглехидрати, за да оптимизира инсулиновото равнище. До 80-те години на миналия век пациентите трябваше много стриктно да спазват тази процедура", обяснява д-р Сарабхай.
От дебелата спринцовка през сензорите и алгоритмите до изкуствения панкреас
През 1982-а година учените успяват да създадат човешки инсулин с помощта на генетично променени бактерии. Този инсулин е стопроцентов заместител на човешкия хормон. А от 1996-а година на пазара вече има и изкуствен инсулин, който действа по-бързо от човешкия. В края на миналото хилядолетие бяха разработени и първите бързодействащи инсулини, и аналози на инсулина. Общото за всички тях е, че трябва да се приемат редовно и подкожно.
В течение на годините и методите за впръскване на инсулина много се промениха. Дебелата спринцовка със стъклен корпус вече отдавна я няма - инсулинът вече може да се приема и като спрей за нос. Появиха се и така наречените спринцовки тип молив: "Те са съвсем тънички и дискретни. Стерилни са и без никаква болка въвеждат инсулина под кожата, като действието на препарата може да продължи цели 36 часа".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай