Участниците във форума ще се опитат се споразумеят за правила за създаването на въглероден пазар по смисъла на Парижкото споразумение за климата - въпрос, който провокира спорове и доведе до неуспеха на срещата на ООН за климата през 2019 г.
Европейският съюз пое ангажимент до 2030 г. да намали емисиите си с поне 55 процента в сравнение с нивата от 1990 г. Фон дер Лайен призова още страни да поемат ангажименти за по-сериозно съкращаване на емисиите през това десетилетие.
"Трябва да поемем сериозни ангажименти за намаляване на емисиите до 2030 г. Въглеродна неутралност до 2050 г. е добре, но не е достатъчно", изтъкна европейската лидерка. В Европейския съюз се договарят нови "зелени" политики, като с това блокът изпреварва много страни, които са си поставили дългосрочни климатични цели, но не са създали законодателството, необходимо за тяхното реализиране.
В ЕС се обсъжда спирането на продажбите на нови автомобили с вътрешно горене до 2035 г. и създаването на втори въглероден пазар на ЕС за сградите и транспортния сектор.
Тези идеи доведоха до напрежение между по-богатите западни страни от ЕС, които подкрепят амбициозните действия в сферата на борбата с климатичните изменения, и по-бедните източноевропейски държави, които се опасяват от неблагоприятни социални и икономически последици от "зеления" преход.
Чешкият премиер Андрей Бабиш използва КОП26, за да отправи нападки по отношение на "опасните" климатични предложения на ЕС.
"Това не е сделка, а идеология", каза той, като изтъкна, че плащанията за въглеродните емисии ще се отразят зле на обикновените граждани, тъй като ще доведат до поскъпване на изкопаемите горива./БТА/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай