На 31 октомври 1869 г. е основан Българският революционен централен комитет(БРЦК).

Публикация 31 Окт, 2021 / akcent.bg / 427

Русенският комитет е признат за централен на 8-ми декември 1874 г.

Това е Българска политическа организация и ръководен орган на българското национално-революционно движение през 70-те г. на XIX в.

През 1870 в БРЦК се оформят Външен център - със седалище в Букурещ и ръководител Л. Каравелов, и Вътрешен център - със седалище в Ловеч и ръководител В. Левски. На I общо събрание (29 апр. - 4 май 1872) в Букурещ се приемат устав и нова програма на БРЦК. Председател е Л. Каравелов. В. Левски е избран за главен апостол на комитетите в България.

Печатен орган на БРЦК е вестник "Свобода" (от февр. 1873 преименуван "Независимост"). След разкритията на Димитър Общи, за да спаси организацията, ЦК в Букурещ взема решение за въстание, осуетено поради залавянето на В. Левски и удара върху Вътрешната революционна организация през есента на 1872.

През втория период в дейността на БРЦК (1873-74) комитетът изпада в криза. Правят се неуспешни опити за възстановяване на Вътрешната революционна организация. След II общо събрание (11-12 май 1873) настъпва известно раздвижване под влияние на П. Хитов. Връх взема четническата тактика. През 1874 е свикано III общо събрание, което сменя ЦК. Русенският комитет е признат за централен, в България С. Стамболов е избран за главен апостол. От 8 дек. 1874 печатен орган на БРЦК става вестник "Знаме" на Х. Ботев. Целият трети период от дейността на комитета се развива под влияние на неговите радикални възгледи.

На ново общо събрание в Букурещ (12 авг. 1875) БРЦК се трансформира в Български революционен комитет 1875. Взето е решение за обявяване на въстание в България (виж Старозагорско въстание). Неуспехът му довежда до криза в комитетското ръководство; след оставката на Х. Ботев комитетът се разпада. Привържениците на революционни действия съставят (ноем. 1875) в Гюргево нов ЦК. Членовете му започват подготовката на Априлското въстание.

Тагове : БРЦК ,