Президентският указ от 10 май, с който Кирил Петков е назначен за министър на икономиката, нарушава Конституцията. Това реши Конституционният съд днес по делото, заведено от депутати от ГЕРБ. Преди това ИТН разгласиха информацията, че Петков има двойно гражданство - българско и канадско. По Конституция членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани.
КС още не е обявил мотивите си, очаква се решението да бъде качено на сайта му след 12.30 ч. Решението e прието с 11 гласа, тъй като съдия Георги Ангелов е подписал с особено мнение относно допустимостта.
Конституционният съд приема, че при назначаването на Петков за служебен министър той не е бил категорично освободен от канадското си гражданство. Съдът смята, че има доказателства, че той е бил наясно, че не е достатъчно само да подаде заявление за освобождаване от гражданството, а е трябвало и да изчака отговора на Канада.
Колкото до актовете на Петков като министър, КС е съвсем лаконичен. Той казва, че когато и ако те бъдат атакувани, съдът трябва да решава за всеки случай, като се води от тълкувателно решение 3 от 2020 г Според това решение "обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от приемането или издаването им". В това тълкувателно решение се обяснява, че "решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последиците на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони".
Тезата на Петков е, че не е канадски гражданин от 21 април, когато е подал заявление за отказа си. Според документите от Канада, които той представи в КС обаче, той не е неин гражданин от 20 август. На 10 май обаче, преди да стане министър на икономиката, е подписал декларация в президентството, че няма друго гражданство. Наскоро стана ясно, че от август в прокуратурата има проверка по случая.
Ден преди Конституционният съд да се произнесе по казуса с гражданството Петков, внесе ново искане в съда да бъде изслушан. На 12 октомври КС веднъж му отказа изслушване, както и да прати становище. КС изобщо не коментира второто искане на Петков, тъй като на 12 октомври постанови, че няма процедура, в която той да бъде изслушан. Законът за Конституционен съд допуска възможност за конституиране като заинтересована страна само на изрично посочени лица: на действащ народен представител, когато се установява дали е в несъвместимост, на действащ конституционен съдия в процедура по снемане на имунитета му, както и на действащ президент и вицепрезидент в случай на импийчмънт. Във всички други случаи заседанията на КС се провеждат без участието на заинтересовани институции и лица, аргументираха се съдиите. Освен това решението по делото на Кирил Петков няма да се отрази на актуалния му статус, тъй като той вече не е министър.
Кирил Петков: Просто нямах избор, имах дълг към Родината
"Когато подписах пред нотариус своето волеизявление за отказ от гражданство на 21 април, предадох канадския си паспорт, платих си таксата, аз бях сигурен, че съм изпълнил своето задължение към Конституцията на България. Да се откажа от канадска пенсия, безплатното здравеопазване, възможността за пътуване и работа по целия свят не беше трудно решение за мен, защото знаех, че имам дълг пред Родината", коментира Петков решението на КС.
"Позицията на Конституционния съд беше, че няма пречка в продължение на месец Делян Пеевски да е шеф на ДАНС и депутат едновременно, но същият този съд се произнесе с почти пълно единодушие днес. Произнесе се три седмици преди изборите, осъзнавайки, че това решение ще повлияе не само на мен, но и на кампанията на президента, и го направи бързайки, без да ми даде дори право на писмена защита", продължава Петков във Фейсбук.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай