Проблемът беше поставен пред него от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност.
Думата "пол" е употребена в Конституцията само веднъж - в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.
Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията. Още в това си решение съдът заяви, че "биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол", "значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност", "разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание", а налагането (от Истанбулската конвенция) на "процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията".
В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.
В новото си решение КС обаче анализира въпроса за пола в цялостния конституционен контекст и стъпва на духа и принципите на основния закон, а не само на отделните разпоредби, споменати в решението за Истанбулската конвенция.
КС подчерта - не може да дописва закона и Конституцията
Преди да пристъпи към отговора на въпроса за смисъла на понятието "пол" по Конституция, КС изрично заявява, че дава задължително тълкуване на основния закон, но "не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно - на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната - относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне".
Т.е. само законодателят може да реши как да постъпи и дали да уреди изрична процедура, по която държавата ще признава смяната на пола на транссексуалните. Като КС изрично подчертава, че няма да коментира и съществуващата по този въпрос празнота в закона.
Освен това в решението специално се посочва, че той не се произнася по това дали действащата правна уредба позволява юридическа промяна на пола, т.е. категорично топката по въпроса остава в Гражданската колегия на ВКС.
"Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието "пол" в контекста на релевантната конституционна уредба, т.е. свързаната с брака и семейството и тълкувана съобразно духа и принципите на Основния закон и конкретно тези, които отразяват утвърдените ценностни разбирания в българското общество. Без да изземва нормативно предоставената компетентност на другите държавни органи, това тълкуване очертава задължителната конституционна рамка, в която те осъществяват дейността си, относима към предмета на тълкуването", заявява КС.
И специално обръща внимание, че когато тълкува Конституцията, той установява точния смисъл и съдържание на нормите в основания закон, но не може да ги допълва или дописва.
Практиката на съдилищата в Страсбург и Люксембург
Решението съдържа анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, който би трябвало да бъде взет предвид от законодателя.
"Обобщеният анализ на практиката на ЕСПЧ показва, че основанието за осъждане на държавите-членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото според ЕСПЧ обществено приемане на явлението "транссексуалност", пише КС.
И цитира и решението по българското дело "Y.T. c. Bulgarie", в което ЕСПЧ макар да отчита, че разпоредбите на чл. 73 и чл. 76 от Закона за гражданската регистрация биха могли да обуславят възможността националният съд да разреши промяна на съществени лични данни за самоличност в актовете за гражданско състояние, подчертава, че в България са възможни само съдебни, а не административни средства за правна защита, за да се признае промяната на пола. Като съдът в Страсбург констатира, че "българското законодателство не предвижда никаква процедура, посветена единствено на преназначаването на пола".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай