Своят 76-и рожден ден отбелязва днес Негово Светейшество Неофит I - Патриарх Български и митрополит Софийски. Той ще отбележи празника си в уединение и молитва, съобщиха от кабинета на патриарха.
Светейшият патриарх призовава желаещите в този ден да го уважат, да сторят това, като ведно със светата Църква отправят молитва към Лекаря на душите и телата и подател на всяко благо Господ Иисус Христос, за скорошно избавление на обичния ни народ от бича на пандемията и подкрепя́т, според възможностите си, човеци в нужда.
С отеческа загриженост Негово Светейшество припомня за стриктното спазване на противоепидемичните мерки и благопожелава крепко здраве и благоденствие на всички.
Светското име на Негово Светейшество Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945 г. в гр. София. По Божи промисъл роден в семейството на благочестиви родители Никола и Стефана, заедно със своя по-голям брат Димитър, Симеон расте и крепне телом и духом, като получава спасителното религиозно-нравствено възпитание. От ранно детство той проявява и развива голямото си музикално дарование. Неговата майка въцърковява своите чеда, като редовно ги води в Божия храм и ги учи на православни молитви, църковни песнопения и духовни песни.
След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. с впечатляващ успех е приет за ученик в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (тогава при гара Черепиш), курса на която завършва с пълно отличие през 1965 г.
След като отбива военната си служба, през м. септември 1967 г. е приет за студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.
През есента на 1967 г., заедно със своя брат Димитър основават прославения камерен вокален ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“. По време на следването си ръководи и квартета при ПКСХП „Св. Александър Невски“, като през 1971 г. е назначен за помощник-диригент на смесения хор при катедралния храм, с диригент тогава Ангел Попконстантинов (1905-1981).
От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация като аспирант в катедрата по „Църковно пеене“ при Московската духовна академия. Там защитава кандидатска (докторска) дисертация на тема „Московско-синодалното направление в руското църковно пеене и неговото значение“. Завършва с пълно отличие и диригентския клас при академията.
От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит). На 15 август с. г. патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г. до 17 март 1986 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г.
По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до м. декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската св. митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли с. г. Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до м. януари 1992 г.
От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски“.
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с. г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
На 2 декември 2008 г. Русенският митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от Президента на Република България с орден „Св. Кирил и Методий“ – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина“.
На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай