Успешният бизнесмен, създател на Еконт експрес влиза в политиката. Защо? Заради какво? Готов ли е с решения за за оптимизиране на транспорта в страната?
Каква подкрепа ще даде на родния си град , водачът на листата на ПП "Продължаваме промяната" в Русе?
Постигнал сте мечтата на проспериращия бизнесмен, защо влизате в това предизвикателство – политиката?
Бях лично поканен от Кирил Петков с предложение да го последвам в новата партия „Продължаваме промяната“. Вече имах впечатления от работата му в първото служебно правителство на президента Радев и те бяха отлични.
Разбира се, се питах и премислих дали тази мощна логистична машина, която съм създал, ще може да съществува самостоятелно? Прецених, че е това е напълно възможно, че дори да реша сам да я фалирам, на мен самия ще ми е много трудно. Защото това е един бизнес модел, при който имаш бизнес в бизнеса. Става въпрос за 350-400 предприемачи - средни и малки фирми в един бизнес блок, които имат една посока, една бизнес кауза. Ние вече сме една общност. От две години говорим за общността Еконт, а не само за посоката.
Освен това претеглих тежестта на поканата на Кирил Петков, необходимостта от подкрепа за неговия екип. Не на последно място оценявах как политическия ми ангажимент ще се отрази на най-близките ми хора. Човек трябва да е честен с такива въпроси към себе си.
Преди да взема окончателното решение, се консултирах с човека, с когото живея и с фамилията...
- А тя е голяма? Имаше ли за и против?
Да, голяма е моята фамилия. Трябваше да чуя мнението на всички, дали ще ме подкрепят в това начинение или пък ще ми кажат да не се заемам с това. Факт е, че получих пълна подкрепа.
Разсъждавам и виждам - подредил съм и бизнеса, и живота, и то доста добре, така, както съм го искал. Всичко съм подредил до детайл.Оттук нататък мога да обикалям света и да се радвам на живота, на децата... Всъщност са ми достатъчни една къщичка и една лодчица, за да се чувствам удовлетворен от всичко.
И на такъв етап, в този момент, идва предложението на Кирил Петков. Предложение, несвързано със суетата за властови пост, а с нуждата от подкрепа за България.
- Кирил Петков, обаче, точно посочи пост, който да заемете в евентуален бъдещ кабинет - транспортен министър, прибързва ли той с тази заявка?
Всъщност интерпретацията на казаното от Кирил Петков не е точно. Неговите думи бяха, цитирам по памет: „Аз много бих искал в моя отбор, ако управлявам, да бъдат еди кои си хора, защото с тях ще бъде възможно да направим промяната. Ето, Николай Събев има експертизата за транспорта и за логистиката, бих го взел, Лозан Панов - за правосъден министър“.
Но се пропуска и уточнението на Петков – „Ние знаем, че ще има коалиционно правителство. Ако зависи от мен, бих взел тези хора“.
Според мен, ние в ПП Продължаваме промяната, говорим за един отбор, и за успеха на този отбор има класации с различни номинации. Ако някой по-добър иска да направи това, което аз искам и мога да правя, ще застана до него и ще му помагам.
- Кои, според Вас, са първите и най-необходими стъпки, за да има България нормален транспорт?
В България има предимно шосета. Цялото население се движи предимно с личен автотранспорт. Пътищата, а те са лоши – са претоварени. Погледнете другите развити държави – там се вижда, че публичният транспорт е много добре развит и има широка мрежа. Хората имат възможност да избор- дали да използват обществен транспорт или да пътуват с личните си коли. Тук такъв избор няма, а това е резултат на съзнателна политика в тази посока. За градовете - според последните статистически данни имаме 7 процента свиване на трамвайната и тролейбусна мрежа в България, вместо да се увеличава.
Най-очевидното, което трябва да се направи е:
- усилена работа в развитие на ж.п. транспорта като основна алтернатива за пътувания
- реновиране на подвижния състав
- премахване на критичните участъци в ж.п. инфраструктурата, в които средната скорост на движение е много ниска. И хората си казват – защо да пътувам с влак 8 часа, след като с кола е много по-бързо?
Смятам, че при ж.п. транспорта, държавата трябва да навакса с грижите. С особено внимание към товарните превози.
За ж.п. проблемите има и решения: ремонт на критичните участъци, вдига се скоростта до оптималната, пускаш в движение приличен подвижен състав /пътуването до София от Русе може да бъде 3 часа, в чисто купе с интернет/. Има компании, които след много ясни конкурси и правила, ще дойдат. Тъй като у нас все още не е така, защото никой не желае да го направи.
Така е и за магистралите. Ако се строят с ясни поръчки и има обществен контрол, многоясен контрол, изграждането ще става и бързо, и качествено, и ще има пари за повече строителство. За съжаление и пристанищата и техните инфраструктури също не са готови за съществуващото в момента натоварване.
Според мен, най-важното от всички бързи решения, част от които посочих, е да се направи така наречената оркестрация. Оркестрация е, когато всички транзитни товарни превози бъдат подредени по часове, по дни, месеци и сезони, като се посочват пътищата, по които да преминават. По този начин може да се разтовари обществения транспорт и обществените пътища, където има по-интензивен трафик от населението.Като ги няма колоните от товарни и от лични автомобили ще се увеличи средната скорост....
Това са част от нещата, които споделих с Кирил Петков.
Защо Николай Събев е основен дарител във Общинската фондация "Русе- град на свободния дух", защо се е заел да реновира емблематични за града сгради и за други негови „странности“, неприсъщи на представата ни за успешни хора, наложена в последните години - очаквайте продължение в Акцент.БГ
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай