Почина Джони Пенков- звукоинженерът, актьор и ненадминат чешит

Публикация 06 Окт, 2021 / akcent.bg / 459

"БакшишA уронва престижа на човека" - такива табели навремето висяха масово в т.нар. заведения за обществено хранене

"БакшишA уронва престижа на човека" - такива табели навремето висяха масово в т.нар. заведения за обществено хранене. Джони Пенков си е запазил една и я е закачил в своя хол. "Аз май че не съм взимал бакшиш през живота си", казва той, докато носи чая от южни плодове. А би могъл. Защото домът не е просто някакъв си апартамент в София, а "Грандхотел Интерпровинциал". Така го е кръстил Джони, но той си работи още от времето на баща му - художника Иван Попов, чиито картини красят хола наред с табелата, плакат на съветския филм "Как се каляваше стоманата", и четири оригинални карикатури от Илия Бешков. Хотелът има и книга за гости, тя се води точно от 60 години (самият Джони е на 65) - който иска да похвали домакините или пък да се оплаче. Някой може и да се е оплакал, но той със сигурност не го е написал на български, а на грузински или китайски. Без майтап - в книгата има надписи и на тези езици, наред с английски, немски, френски Хора от какви ли не националности са гостували там. И "хотелиерите" Пенкови не само не са взимали бакшиши от тях, но и нито лев. В "Интерпровинциал" не се плаща и това е може би единственият такъв хотел в света. Поне Джони не е виждал друг, а той е обиколил бая свят. Срещал се е с личности като актьора Ив Монтан и скулптора Хенри Мур, има го на снимка с Индира Ганди.

"Запознавал съм се с тях, верно, но това не е моя заслуга, налагаше го работата ми", обяснява Джони. А работата на ст.н.с. к.т.н. инж.Георги Пенков (титлите и званията са си съвсем истински) е звукът. Той е сред най-големите майстори у нас в тази област. Озвучил е стотици документални филми. Това едно на ръка. Другото е, че с колоритното си поведение зад микрофона, пред камерата и въобще в живота Джони отдавна стана част от родната артистична митология.

Дебютирали сте на сцената на Народния театър едва 4-годишен в "Д-р" на Нушич, където сте играли с големи артисти като Зорка Йорданова и Петко Атанасов...

- Уредих се по роднинска линия. Баща ми беше художник в Народния театър, а и леля ми Мара Пенкова играеше там. Трябваше им детенце за "Доктора" и ме взеха мен. То никаква особена работа не вършех - трябваше по някое време да се разплача само и ми даваха бонбон, ако съм плакал добре.

Добре ли плачехте?

- В повечето случаи. Иначе като спомен са ми останали миризмите на сцената - на прах, туткал и камфор, който се използваше за лепене на брадите и мустаците. Самото действие не ми е било толкова интересно, колкото камионът, който служеше за декор. Един път, както си играех в него, едва не го подкарах. Щях да ям голям пердах. За участието си в спектакъла получавах хонорар. Взимаха го родителите ми и го ползваха главно за файтон, когато се връщах по-късно от представления. Хонорарът беше 60 лева, но ми плащаха 50, защото 10 отивали данък за държавата. Аз питах какъв е тоя данък и баща ми обясни: ето, войска има, трябва да се купува въоръжение, това-онова... След известно време вървим двамата, минават войници и аз му викам: "Татко, татко, виждаш ли ги тия пушки! Те са от мойте пари!"

Та така си имам работа с данъчните още от малък...

Актьорстването от най-ранна възраст помогна ли ви в живота?

- Като гимназист бях по-свит. Чак по-късно така се поотпуснах. Почнах с едни телефонни разговори 60-та година. Звънях на най-различни хора, някои са известни, но няма да ги споменавам, не е етично. Представях се като Стефан Стоименов. Говорех с един такъв глас, дървен. Той всяваше страх, защото беше гласът на онези, които държаха властта. Така една певица я "ангажирах" за концерт в Западния парк. "Аз съм Стефан Стоименов - викам й, - бях в търговията, сега в културата идвам, предлагам ви такъв и такъв хонорар." Държах се като страшен простак, но тя ме изтърпя, огромни компромиси направи, вместо да ме сиктирдоса.

На едно място пък се представих като майор Ботушев от милицията. Това беше, за да наглася балдъзата си да участва в един филм.

Нагласихте ли я?

- Нагласих я, разбира се. Целта ми в тези разговори обаче не е била да направя евтин номер на някого, примерно да го пратя да чака на гарата. Просто исках да се разговори човекът и да се покаже в по-друга светлина, защото по тоя начин се разкриваше състоянието на обществото.

Вие сте свързан с две легендарни рубрики от някогашния кинопреглед: "Фокус" от 60-те години и "Мозайките" от 70-те.

- "Фокусът" беше като че ли единственото прозорче, през което сатирата можеше да се промъкне официално, защото в."Стършел", създаден уж с тази цел, беше орган на партията. И не можеше да си позволява нещата, които Радой Ралин си позволяваше като редактор на "Фокуса" и ги защитаваше. И това наистина бе един отдушник в тоталитарната държава. Радой подходи много демократично. Даде възможност, който иска, да направи такова филмче. Всички известни наши кинорежисьори са минали оттам. Докато в "Мозайките", които правехме с Джеки Стоев и Чарли Илиев, пак ги имаше тези елементи, забавлявахме се, но тогава времето беше малко по-лабаво. Съществува ли днес творческото и приятелско трио Джони, Джеки и Чарли?

Тагове : Джони Пенков ,