Текст и снимка: Румен НИКОЛАЕВ
Има ли в момента едно умишлено нагнетяване на страх, несигурност, объркване на българите в тази ситуация, която явно "Зелената стратегия" създава не само у нас на икономиката, а и на живота на хората изобщо?
- Не може да говорим за объркване, по-скоро темата за доходите е актуална за голяма част от населението и води до това, че такъв тип теми се превръщат винаги в проблем.
Всъщност темата за енергетиката, цената на тока и на парното, това е традиционен проблем за България, предизвиква протести, падат правителства. Не е нещо ново. Когато има такъв проблем, било то заради нереформирана система, Топлофикация- София", а и не само, рязкото поскъпване на тока заради движенията на борсата... Това рефлектира и води до огромно недоволство.
Проблемите са ясни. Има бедни хора, но и спесняванията продължават да се увеличават в сметките и влоговете на гражданите. Говоря за тези хора, които след това говорене и тази непредвидимост не знаят какво да правят със спестяванията си, притесняват се. Ясно е, че няма рецепта за ситуацията, но все пак...
- Това, което като догонваща икономика, т.е. растем по-бързо от средното за Европа, да кажем- двойно, винаги води до това, че ще имаме по-висока инфлация. Това е част от процеса на догонване. Особено сега, когато се възстановянаме от тежката 2020 г. Когато в Европа и в света се провежда политика, която води до по-високи цени- печатане на пари, раздуване на бюджети, у нас рефлектира още повече, тъй като инфлацията е по-висока.
Ние влизаме в период, в който и заради печатането и заради наливането на пари, и заради раздути бюджети, инфлацията ще бъде по-висока от това, което беше преди 3-4 години. Въпросът е как растат доходите и разбира се, тук има и социален въпрос- за групите, доходите на които не растат по същия начин, както заплатите. Понякога пенсиите може да растат по-бързо, както е тази година, но при други зависими групи, които не бъдат актуализирани, които зависят от различни социални плащания, тази инфлация ги удря директно.
Имаме структурен проблем, докато при хората на пазара на труда има ръст от 10 процента на заплатите въпреки кризата. Те участват в тази гонитба и техните доходи растат по-бързо от инфлацията...
Имаме бум в жилищното кредитиране. Но централните банки вече показват желание за обуздаване на този процес, сякаш... Това няма ли да се окаже притеснително в случай, че лихвите по тези заеми започнат да растат?
По принцип всяка една инвестиция носи риск, особено жилищната, което е доста обичайно. Има и обективни принципи за ръста на цените в случая. Има обаче и спекулативни. За мен трябва да има някакво разделение.
Повечето хора купуват имоти, за да живеят в тях- родило се дете, преместили се в София, имат нужда от собствено жилище. Този тип сделки не трябва да се разглеждат като инвестиция. Това е купен имот, за да живееш.
Другата, по-малка част, купуват второ, трето и четвърто жилище за инвестиции, може и да сбъркат.
Добре, какво тогава да правим със спестените пари?
- Е, това не е мое решение...
Вие какво бихте направили с вашите спестени пари?
- Аз мога да дам по-консервативен съвет на хората и той е: Нека първо оправим течовете, където ги има, в обучението на децата,после инвестирай в злато, биткойн или друго. Т.е. инвестирай първо в качеството на живот. На следващ етап, черешката на тортата, да речем, да бъде някаква инвестиция.
Да кажем и как се развива България по отношение на електромобилите. България готова ли е за тази експанзия, предвид липсата на мрежа, зарядни станции, липсата на държавна политика за стимулиране на този вид транспорт, нещо, което вече се случва в редица европейски държави.
- Трудно ми е да отговоря... Видимо трендът е в тази посока. Мисля, че неизбежно този пазар ще расте. Инфраструктурата ще дойде най-вероятно с течение на развитието.
С темповете и обещанията за магистралата Русе- Велико Търново или...?
- Смятам, че това е технологичен въпрос- на достъпност, на цена...
Именно, държавата може да влияе най-малко на цената...
- Струва ми се, че това е тренд, на който държавната политика може да влияе на скоростта, но той е извън държавната политика, т.е. електромобилите ще навлизат- има го търсенето, има го и предлагането, има и инвестиции в предлагането, както и държавна политика на други държави, които са много по-големи от нас. Ние просто можем да бъдем получатели на тяхната държавна политика.
Дали тук ще имаме конкретен държавен механизъм, който да ни стимулира да си купим сега, декември, а не след година, когато така или иначе ще си го купим, е въпрос на скорост. Малко прилича на ВЕИ- та, когато през 2012-2013 г. се чудехме с колко да ги преференцираме, те така ими иначе щяха да се появат в някакъв мащаб.
Вие показвате разнопочни интереси и компетентност. Ще попитам, как ги съчетавате между бизнеса, политиката и спорта? Показвате добра активност и в трите сектора?
- Откъм политика и политици по-добре да няма синхрон със спорта, във футбола или някъде другаде. Разбира се, държавата трябва да има ясна политика, но предимно по отношение на инфраструктура, общ ред за прозрачност.
Струва ми се, че се променя досегашният модел, става по-чист синхронът между спорт и бизнес. Все повече примери виждаме за големи компании, изцяло чисти, чуждестранни, които могат и се ангажират. Пример за това е волейболът, където една от големите търговски вериги е спонсор на националния отбор. Това е логично и не се прави заради държавна поръчка или нещо друго. Все повече примери има като този. Смятам, че това е посоката.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай