България отива на трети за годината парламентарни избори с едно като цяло разочаровано общество. Много хора не виждат в личен план промяна или говорят за влошаване. Половината са притеснени, че пандемията, която заради успешно ваксиниране и мерки в някои държави в Европа вече изглежда върви към поставяне под контрол, се отразява много зле на финансите на домакинството им.
Данните са от проучване "Евробарометър" по поръчка на Европейския парламент и проведено на 17-25 август във всички 27 страни членки.
Почти половината (44%) от българите, участвали в представително за страната проучване, вярват, че като цяло ситуацията в България отива на зле. Други 29% са казали в края на август, че не виждат нито подобрение, нито влошаване. Оптимисти са 24%.
Сравнението с ЕС
По изброените показатели българите не са дали най-песимистичните отговори в Европа.
Сред 27-те страни членки само в Гърция и Кипър са по-притеснени за личните си финанси. България е доста под средния показател и влиза в следващата група от 5 държави заедно с Румъния, Испания, Португалия и Латвия.
В Швеция, Дания и Нидерландия са най-малко притеснени от финансовите последици от пандемията за финансите на домакинството им.
Спрямо средния показател за ЕС (36%) българите са малко по-оптимистични, когато оценяват дали нещата се развиват лично аз тях в правилната посока и по-малко песимисти по този показател (срещу 21% средно в ЕС).
Къде е България спрямо останалите в ЕС за оценката за развитието на нещата лично за анкетирания..
Приблизително същото е сравнението и при оценката накъде върви страната им - средното за "в грешната посока" в ЕС е 48%, а "в правилната посока" са избрали 21%.
Къде е България спрямо останалите в ЕС за оценката за развитието в страната.
Готови ли са да протестират за свободата си
В допитването "Евробарометър" няма въпроси, даващи по-подробна картина на това защо отговарящте смятат, че се подобрява или влошава положението - в страната и лично за тях. Но по-малко от 3 месеца преди това в друго допитване - по поръчка на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) - имаше въпроси дали се чувстват свободни и как предпочитат да защитават правата си.
Тогава над 62% отговориха, че са свободни във всекидневието си, а други почти 29% - че са частично свободни във всекидневието си. Доста по-различно е съотношението в онговорите на въпроса дали се чувстват свободни според способността да живеят живота си така, както си ги представят. Под една трета (31.4%) отговарят със "свободен", а 47.7% - с "частично свободен".
Това, което най-много (общо 53%) смятат за ограничение на личната си свобода, са мерките срещу COVID-19.
Помолни да поставят от първо до трето място според личния си приоритет, 74.8% изобщо не избират уличните протести като средство да се борят за личните си свободи. Но над 25% са готови да излязат на улиците, като над 7% са поставили този вариант на първо място. Между 28 май и 6 юни, когато е проведено допитването, това е един от най-големите резултати в ЕС.
Тогава почти 52% не си представят сред трите най-важни средства за борба гласуването на избори. Но на първо място поставят това средство 19.7%, на второ - 18.5%, а на трето - 9.9% или общо над 48%. В същото време общо почти 60% са посочили, че си представят да защитават правата си "играейки според правилата" (29.2% са го поставили на първо място).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай