Понеделник, 29 Април 2024

Не социалните мрежи носят отговорността за децата в интернет, а техните родители

Не социалните мрежи носят отговорността за децата в интернет, а техните родители
Публикация   08:22     25 Авг, 2021 /     akcent.bg   /     350

Адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт, фондация "Право и интернет"

   Отговорността при онлайн магазините за последствията от даден продукт е многопластова - тя няма как да се носи само от един човек. На първо ниво това са производителят на продукта, вносителят, дистрибуторът, както и търговецът на продукта. Всички те трябва да бъдат наясно за характеристиките на стоката, която създават, внасят или продават и най-малкото да я обозначат по правилния начин. На второто ниво са самите платформи, на които продуктите се позиционират, както и създателите на съдържанието, в което стоката е включена. И на трето ниво, което е най-важното от всичките - отговорността на родителите. Те имат личното задължение да наблюдават потреблението на своите деца. Към третото ниво се включва и работата на държавните регулатори, които следят за нередности в онлайн търговията. Това заяви адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт, фондация "Право и интернет", в ефира на “Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова. 

   Казусът, който предизвика коментара по темата бе за шестгодишната Мария от Бургас, която бе погълнала магнитни топченца от гривна в опит да си направи пиърсинг на езика. Причината за това нейно желание е предизвикателство от TikTok. По думи на адв. Кръстева нормативната уредба в България относно този тип търговия особено с детски играчи, се урежда от конкретна директива на ЕС. Гостът посочва, че още от 2008 г. има наредба и за магнитните детски играчи, която също е базирана на европейска директива.

   “Проблемът е, че не знаем дали тази наредба е валидна, защото тя не е изрично отменена. Директивата, на която е базирана наредбата, също не е изрично отменена, но тя вече не е в сила, защото има нова.” 

   Самата Европейска комисия е излизала със становище, че при детските играчки, които имат магнитни части, трябва задължително да бъде обозначено, че поглъщането и вдишването на тези магнитни частички е много опасно за здравето. Адв. Кръстева споделя, че при своя лична проверка в онлайн магазините е видяла, че при детските играчи има основно обозначение, че не се подходящи за деца под 7 години. Няма конкретизация за магнитни частички.

   “Все пак всеки родител си познава най-добре детето и знае дали е рисковано да му се купи такъв тип играчка.” 

   В разговора бе повдигнат и въпросът за отговорността, която носят социалните мрежи за съдържанието, което се публикува на тях. Адв. Кръстева посочва, че по настоящото законодателство социалните мрежи не са създатели на съдържание, те просто предоставят платформа, на която потребителите могат да създават съдържание. Те нямат ангажимент за мониторинг на цялото съдържание, което се публикува в тях, а и това реално би било невъзможно. Евентуално при сигнал от наблюдаващи регулаторни органи или от потребители за незаконосъобразни съдържание администраторите на социалната мрежа могат да се активизират и да извършват проверка. Адв. Десислава Кръстева посочва, че много трудно може едно съдържание да бъде определено за незаконосъобразно. То може да бъде в нарушение с общи клаузи и правила на социалната мрежа, ако съдържа порнографско съдържание, сцени на насилие, език на омразата или подтиква към насилие, радикални действия и тероризъм. Въпросът е, че при тези случаи алгоритъмът на самата социална мрежи ще ги засече и изтрие без да има нужда някой да подава сигнал за това.

   “Отговорността евентуално би могло да бъде носена от самите създатели на съдържание, но и там не може да се каже, че съдържанието е незаконосъобразно. Дори в случая с Мария от Бургас, съдържанието, което е употребила тя, не е подтиквало нито към насилие, нито е имало неподходящи сцени.” 

   Друг правен казус, който адв. Кръстева коментира е, че според българското законодателство, деца под 14 годишна възраст са недееспособни. Те нямат възможността да формират правно валидна воля. Казано на по-прост език - те нямат право да се регистрират в социалните мрежи, защото това означава, че сключват формален договор с платформата и предоставят своите лични данни. Използването на социалните мрежи от деца може да става и трябва да става само под контрола на родителите. Тук се връщаме отново на темата за родителската отговорност. Съдържанието, което е накарало Мария от Бургас да си направи пиърсинг и по този начин без да иска тя да глътне магнитни топчета, е напълно възможно да е създадено от тийнейджъри над 14 години. Те могат да носят отговорност. Въпросът е, че съдържанието не е произведено с цел някое дете да глътне тези топчета и да си навреди на здравето. В случая родителите са оставили шестгодишно дете свободно да потребява съдържание от социална мрежа. А на тази възраст то не може да прецени кое е опасно за неговото здраве и кое не.

   “Когато аз бях малка ни учиха как да пресичаме улицата, за да можем после сами да пресечем. По същия начин трябва децата да бъдат учени на използването на социалните мрежи от родителите.” 

   Адв. Детелина Кръстева спомена и за множеството опции, които социалните мрежи предлагат за родителски контрол. Те включват широк спектър от правомощия, като се започва с контактите на детето, за да се избегне риска от педофилия и всякакви злонамерени възрастни, които биха злоупотребили с доверието на едно малолетно лице. Адв. Кръстева е категорична обаче, че независимо какви ограничения наложат социалните мрежи, те никога няма да бъдат достатъчни заради самото им естество. Единствено участието и намесата на родителите може да бъде решаващия фактор.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha