Това сочи изследване на Българската стопанска камара (БСК), цитирано по време на организирана от нея дискусия във Варна относно възможностите за привличане на висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската "синя карта".
В България има около 300 хил. активно действащи фирми, като 80 на сто от техните собственици са с ниско образование, което е много тревожно, коментира доц. Серафим Петров, старши експерт в камарата.
Според него притеснителното е, че тези хора искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари.
Освен това българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече, отбелязва Петров.
Той разказва, че неведнъж са били водени разговори с представители на бизнеса, като на въпрос какви точно кадри биха покрили изискванията им, "в повечето случаи получаваме като отговор единствено мълчание".
Тези хора не само не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос, категоричен е експертът от стопанската камара.
Същевременно Серафим Петров посочи и друга негативна тенденция –
липсата на желание у студентите да се образоват
По думите му често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват.
В същото време, "колкото и да ви е странно", много работодатели се съгласяват да взимат на стаж студенти, само ако те са си платили за това, с една дума "собствениците на фирми искат студентите да им плащат за това, че ще им работят".
Според експерта това е една от причините младите хора да изпитват толкова сериозно затруднение с намирането на работа след завършване на висшето си образование, а в България вече са станали
нарицателни т.нар. "изисквания към кандидатите"
Редовно в обявите за работа се пишат изисквания, които едва ли някой млад човек може да изпълни стопроцентово, посочи Петров. Той даде за пример исканията кандидатите да владеят перфектно по два чужди езика, да имат изключително високи компютърни умения, дълъг стаж по специалността, но... възрастта им да не надхвърля 25-26 години.
За експерта именно това е една от причините младежите да търсят препитание и поле за изява в чужбина, макар че според него вече отмина масовото емигриране на младите специалисти в ЕС - поради факта, че кризата е застигнала и Запада.
Серафим Петров добави, че поне 50 негови студенти са се завърнали от чужбина, тъй като са останали разочаровани от работата и условията, които са им предложили там. Тази бройка обаче не е много голяма и все още в страната на дневен ред стои проблемът с изтичането на мозъци, от сферата на здравеопазването например.
Със "сините карти" много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но той е породен единствено от това, че веднъж получили документа, те могат да заминат в която и да е държава на ЕС.
Ние ще сме само трамплин за тези специалисти,
тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на ЕС, коментира експертът.
По отношение на изтичането на здравни кадри в чужбина Петров съобщи, че има проявен интерес от страна на лекари и здравни специалисти от Молдова, тъй като много от тях знаят български език и лесно биха могли да свикнат с работата в страната ни.
Български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън ЕС, съобщи пък Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София.
Само през втората половина на миналата година в страната са били издадени седем "сини карти" (валидни само за висококвалифицирани специалисти), с които са назначени
компютърни специалисти от Индия, Русия, Иран, ЮАР
От началото на тази година работодатели за заявили още пет сини карти. Изискването при назначаване на чужди специалисти е да получават заплата поне един път и половина по-висока от средната за страната, посочи Димитрова.
Картата урежда правата не само на служителя, но и на семейството му, като документите по издаването й се обработват максимум за три месеца.
Ползването на "сини карти" е широко разпространена практика в други държави членки на ЕС, като например само в Чехия за 2010 г. са били наети над 12 хил. граждани от трети страни.
Според Надя Димитрова, старши експерт към Център за развитие на миграционната политика, нуждата от икономически имигранти се изострила именно поради "изтичането на мозъци".
Така например Полша има горчив опит от това явление, като много специалисти са заминали да работят във Великобритания, Германия и Холандия. Там обаче заплатите, особено в ИТ сектора, са близки до средните в Европа, тъй като
държавата се бори да запази кадрите си
Димитрова добави още, че Чехия, Словения, Италия и Испания са сключили споразумения с трети страни, основаващи се на исторически връзки или съседство.
По време на дискусията стана ясно още, че ЕК планира да въведе професионална карта за ски учителите, която ще им дава право на работа на цялата територия на съюза.
По време на дискусията във Варна юристът на кораборемонтния завод в града Георги Тенев постави като проблем липсата на качествени работници като заварчици и корпусници, които не са в категорията на висококвалифицираните специалисти, но в страната ни има недостиг и ще се стигне до "внос" и на такива кадри.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай