Интересът му към България не е случаен. Той завършва история с докторат в Карловия университет в Прага през 1875 г., но три години преди това издава първа си научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870”. После специализира история на славяните, венецът на която е дисертацията му „История на българите” („Dějiny národa Bulharského“), написана с подкрепата на не един и двама наши сънародници, включително Марин Дринов.
Трудът е публикуван на чешки и немски през 1876 г., а две години по-късно и на руски. В България има няколко последователни издания през 1886-а, 1888-а и 1929 г. Разработката е призната за първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си на днешния ден – 10 януари, през 19018 г. във Виена. Затова в отделен том, издаден посмъртно през 1939 г., са включени и многобройните му бележки, допълнения и нови материали.
Иречек не просто пътува из България, не просто опознава и описва живота и нравите на българите. Той живее в София от 1879 г. и приема предложения му пост на главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. А през 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в кабинета на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е избран за председател на Учебния съвет при министерството и става директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“.
Безспорни са огромните му заслуги за организирането на просвещението в новоосводена България. С негова помощ се създават културни институти, радетел е на опазването на българските старини и за възстановяването на дейността на Българското книжовно дружество в София през 1884 г. и става негов редовен член. Носител е на първия златен медал „За наука и изкуство”, присъден от княз Александър I през ноември 1883 г., както и на ордена „Св. Александър“ III степен.
Ето как през януари 2013-а търсачката Google илюстрира срещата на Бай Ганьо и Иречек
Иречек си тръгва от България през септември 1884 г. Преподава всеобща история в Карловия университет в Прага, а от 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Никога не изменя на най-вълнуващата го тема – историята на българския и сръбския народ. Истински поклон към него и делото му прави Алеко Константинов в "Бай Ганьо" - спомняте си главата "На гости на Иречек", нали?!
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай