Понеделник, 23 Декември 2024

8 юли 1837 г. – 184 години от рождението на Васил Левски

8 юли 1837 г. – 184 години от рождението на Васил Левски
              „Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

                   Из писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г

       На днешната дата през 1837 година в Карлово е роден Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски (на стар правопис: Василъ Лѣвскій). Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация, български герой. Известен е и като Апостола на свободата, за което особена заслуга носи Иван Вазов.

    Васил Левски организира и разработва революционна мрежа за освобождаване на България от Османско владичество. Пътува по страната и създава революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

    На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче.След това е осъден и обесен в София на 18 февруари 1873 година. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

    „Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.”

   Той още приживе с идеи и смелост, с единство на думи и дела – печели признание, а след героичната си гибел става символ на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.

    Красноречиво описание за характерът на Левски четем в едно писмо на Христо Ботев:

    Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …

         Из писмо на Христо Ботев до Киро Тулешков, Букурещ, ноем.–дек. 1868 година

     Левски е бил човек с весел и ведър характер. Според редица спомени е имал ангелски глас и неведнъж е пял и по време на комитетски сбирки, и при всякакви случаи в черква като омайвал слушателите. В Панагюрище венчава младо семейство. Пее и по време на заседанието на Българския централен революционен комитет в Букурещ през 1872 г. Много обичал да играе хоро. Играе на сватба в Тетевен, което днес е отбелязано с паметна плоча върху оградата на един дом на централната улица. По спомени на хора, познавали го, любима негова българска песен е църковното песнопение ”Достойно естъ”.

    В народното творчество същетсвуват безброй творби посветени на Апостола на българската свобода. От Консерваторъ се спряхме на две, стихотворение на Христо Ботев и една много малко известна песен от Кавадарци, която се е пеела по Тиквешията.

             Песен за Васил Левски

Васил се сторил млад кюмурджия –
Кюмур продава стреде София.
На пат ми стретил турски низами:
И ми прашуват Васильа Левски:
– Ой, кюмурджийо, млад кюмурджийо
Дал` си го видел Васильа Левски? –

– Ой вие, море, аги-низами ,
Не съм го видел Васильа Левски,
и да го видим не го познавам!

Бесилка прават стреде София,
кого ке бесат уще не се знае…
Го обесия Васильа Левски…

България сега с Левски се гордее!

                                    Обесването на Васил Левски

    О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

      Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

    Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

       Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

      Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha