Новата версия на Плана за възстановяване и устойчивост, който определя как България ще инвестира 12 млрд. лв. в следващите 5 години, няма да се появи в публичното пространство тази седмица. Към момента процесът по съгласуване с Европейската комисия не е приключил, потвърдиха от кабинета на отговорния за плана вицепремиер Атанас Пеканов.
България може да получи близо 29 млрд. евро за периода 2021-2027 г. от следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) и пакета за възстановяване на икономиките след пандемията (инструмент "Следващо поколение ЕС"). От тях, приблизително 12,3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми. Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,3 млрд. евро), който е част от плана за възстановяване и бе приет от Съвета през февруари 2021 г. Заемите за по него са в размер на 4,2 млрд. евро. От програмите и фондовете в МФР 2021-2027 г. се очаква България да получи 16,7 млрд. евро по a прогнозни данни на Министерството на финансите.
Подадената от предишното правителство трета ревизирана версия на българския план предвиждаше само проекти в общ размер на приблизително 6,4 млрд. евро, което говори, че изобщо не са включени полагащите се на страната ни пари за заеми. Тези нисколихвени заеми могат да мобилизират допълнителни инвестиции с устойчиви дългосрочни резултати. От страните, предали своите планове, Гърция, Италия и Румъния са поискали възможните заеми в пълния размер, а Кипър, Полша, Португалия и Словения заявяват между 16% и 37% от общия размер заеми.
Служебното правителство започна да преработва Плана за възстановяване и устойчивост, като по половината проекти е имало оптимизация през последния месец, съобщи наскоро служебният вицепремиер Пеканов. В края на юли се очаква служебният кабинет да е готов с работата по Плана, а финалното му гласуване трябва да мине през следващия парламент, който да осигури легитимност и дългосрочна приемливост на документа от идните правителства.
Според групата експерти, отзовали се на поканата на ЕСВП, преструктуриране на българския План може да се случи в следната матрица: четириосновни стълба - транспорт, образование, здравеопазване, икономика/администрация, и две системни цели - дигитална и зелена. Задачата на Плана е да отговори на въпроса как четирите стълба допринасят за двете цели.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай