Проф. Марко Семов: Политическата смърт в България е по-страшна от физическата…

---

          Проф. Марко Семов

    Из „Българинът и властта”

   Нашият народ винаги е имал потребност от самочувствие, от добра дума и насърчаване. От нормални и непобъркани от политически бяс хора, за които властта да е резултат от това, че самите те са нещо, а единствено средство да ни покажат, че са нещо…

   В най-разумните времена на България – 30-те години на 20-и век – Ректорът на Софийския университет е получавал заплата, колкото министър-председателя. Днес получава 2 пъти по-малко от който и да било полуграмотен депутат от Народното събрание…
Е, как да няма борба за власт в тази малка и вече съсипана страна?

И в по-ранни времена е било така, и днес – колкото по-ниско се кланяме на човека, когато е на власт, с толкова по-голяма страст препикаваме гроба му, когато я загуби.
Особеност на българина, когато пипне власт, е усещането му, че от него започва историята – да покаже, че и тези преди него, са били бездарници…
При всяка смяна на властта ние започваме все отначало. Така губим ценно историческо време – и все догонваме…

Има ли – и колко са – държавите по света, които посегнаха да разрушат своите площади и паметници, само за да заличат онова, което напомня за вчерашния ден?

Докога все тъй ще се люшкаме на несигурните си нозе?...

Българинът е един, когато е насаме, и друг пред силните на деня. Насаме под завивката той псува началниците, реже глави и раздава правосъдие, тук той намира място на всеки, който тормози живота му.

На сутринта сервилниченето започва от селския кмет и свършва с министъра и с депутата – с разтегната усмивка и превит кръст. И колкото повече си превивал врат и разтягал милна усмивка пред някого, толкова по-жесток ставаш, когато ти падне възможност да му го върнеш…

Всичко в България да си, само свален от власт да не си! Политическата смърт в България е по-страшна от физическата…

Ние можем да станем прилична държава едва когато властта престане да носи привилегии. Когато към властта започнат да се стремят хора, които са доказали, че могат да управляват къщата си, да се подписват без правописни грешки, и да могат да говорят компетентно по един въпрос поне 5 минути без да четат…
Когато интересите на България стоят по-високо от интересите на партиите им…

У нас и законност никога не е имало както трябва…
Нашите закони са като сервитьорки – където и когото е нужно да обслужат, правят го.
За едни законите са закони, за други са запетайки, които всесилният политик винаги може да прескочи с новите си обувки…
…
Дали Господ е българин? Сигурно… Щом при толкова политически премеждия, катастрофи, грехопадения, продажност, демагогия…, хайде да спрем до тук, още ни има на картата – какъв да бъде Господ, освен българин?!

  Само че и него сме го побългарили – хем е ангел, хем е дявол…

   Как и защо става така, че един народ – разумен, зрял, търпелив, работлив, на всичко отгоре занимаващ се с политиката, народ, който показва такъв висок коефициент на индивидуална интелигентност, все се оказва политически нещо недозрял, недоусетил и недооценил?
И вместо да сме сред първите в Европа, каквито бяхме в началото на историята си, ние все тичаме – и вечно догонваме…

  Българинът става религиозен, когато е на зор. Неговото отношение и към църквата е двояко. Той само към майка си няма двояко отношение…

  Аз обаче ще повярвам истински, че Господ е българин и че обича България, когато отнеме привилегиите на властта и политиците ни. Защото само тогава – истински тогава! – ще ни помогне да станем нормална държава. И българите ще покажат какво могат!

    Кой е Марко Семов?

   Проф. Марко Семов беше един от най-ярките интелектуалци на България: страстен патриот, изключителен публицист, писател с блестящо перо, оставил ни над 60 книги литературно творчество, някои от които го нареждат сред най-четените български автори през ХХ век.
      Сред най-популярните му книги са:
- пътеписите „За Япония като за Япония”, „И за Америка като за Америка”, „Китай – какво си всъщност ти?”, „Земя на богове и хора”
- публицистика: „Писма до България”, „Когато сами си сваляме гащичките” и „Бизнес и морал”
- разкази и есета: „Шарени сенки”, „Там, гдето”, „Земя за обич”, „По стъпалата на живота”
- и предизвикалият много вълнения с темата за българската миграция роман „Цената”, преведен на 3 езика.
   Марко Семов бе дългогодишен университетски преподавател, несменяем член на Академическия съвет на Софийския университет от 1989 г. до смъртта си през 2007 г. Той бе голям учен, член-кореспондент на БАН, създател на съвременната наука за българската народопсихология.
   Той остави цяла школа с трудовете си:
- „Българска народопсихология” – в 3 тома
- „Българинът и властта”
- „Добродетелите на българина”
- „Комплексите и парадоксите в българския характер”
- „Глобализация и национална съдба” и др.
   Дългогодишен журналист и създател на първите остро публицистични предавания в БНТ и БНР, активен общественик с категорични патриотични и социални позиции.
Заради неговия огромен принос за българската национална идентичност, дух и самочувствие, за утвърждаването на българската демокрация, за българската наука и литература, след смъртта му през 2007 г. Столичният общински съвет именува бул. „Проф. Марко Семов” (между бул. „Кл. Охридски” и бул. „Андрей Сахаров” в ж.к. „Младост-1”).