Русе е на 299 място по чистота на въздуха сред 323 европейски града, с 40 след най-чистият БГ град Варна

Публикация 21 Юни, 2021 / akcent.bg / 1597

При средна норма от 10 мкг/куб.м градът е с 19.8мкг/куб.м или двойно повече, сочи класация на Европейската агенция за околната среда.

Големите български градове са в дъното на нова класация за чистотата на въздуха в европейските населени места, изготвена от Европейската агенция за околната среда.

От 323 града, включени в подредбата, българските намират място между 259-о и 313-то място, като във всички нивата от запрашаване с най-малките фини прахови частици (ФПЧ 2.5) са опасни за здравето.

Европейската агенция е направила сравнение на средните стойности на ФПЧ 2.5, за които се смята, че имат най-голямо значение за белодробните заболявания и преждевременната смърт, тъй като заради малкия размер лесно стигат до алвеолите на белите дробове. Излагането на фини прахови частици е причинило около 417 хил. преждевременни смъртни случаи в 41 европейски държави през 2018 г. по данни на агенцията.

За база за сравнение се взема препоръката за здравословни нива на запрашаване на Световната здравна организация (СЗО) от 10 микрограма на куб.м въздух, а не нормата в ЕС, където годишната пределна стойност за ФПЧ2.5 е от 25 микрограма (мкг) на куб.м. Последната актуализация на европейския стандарт е отпреди повече от 10 години и вече се смята за остаряла. А и Европейската комисия вече обяви, че ще я промени, за да я адаптира към препоръките на СЗО.

Затова Европейската агенция за околна среда оценява като лошо и опасно за здравето качеството на въздуха при нива на запрашаване с ФПЧ 2.5 между 15 и 25 мкг/куб.м. Под 10 мкг качеството на въздуха се категоризира като добро, а между 10 и 15 мкг/куб.м като средно.

Замерванията са правени през последните две години, които европейците изкараха основно по домовете си заради пандемията от коронавирус, за да се прецени как промяната на моделите на поведение влияе на чистотата на въздуха в градовете.

Проучването показва, че едва 127 от избраните градове имат въздух, който не създава здравни рискове за жителите си при продължително излагане, а пет града в Италия, Полша и Хърватия превишават дори допустимите нива в ЕС.

Как е в България?

Най-чист от седемте града, избрани в България, е въздухът във Варна със средно количество ФПЧ 2.5 от 16.1 микрограма (мкг) на куб.м въздух при препоръчителна норма от 10 мкг. Това го нарежда на 259-о място от 323 наблюдавани града в Европа.

Пловдив е на 292-ро място със средно 19 мкг/куб.м. ФПЧ 2.5, Русе е 299-и (19.8мкг/куб.м). Сред най-замърсените градове в Европа попадат Стара Загора, която е на 308-о място с 20.9 мкг/куб.м и Велико Търново - на 313-то място със запрашаване с фини прахови частици от 22.9 мкг/куб. м.

Европейската екоагенция е включила сред градовете, които наблюдава и София и Перник, но данните от станциите за мониторинг на честотата на въздуха не подават информация в подходящ вид и затова запрашаването в тях не е отчетено. Агенцията съобщава, че замерванията в тях не покриват 75% от дните, което е минимумът за обработката на данните.

По информация от българското екоминистерство през 2019 г. средните нива на ФПЧ 2.5 в България са били 19.3 мкг/куб.м, далеч от нормите на СЗО, като по този показател на замърсеност на въздуха си поделяме първото място с Полша.

Европейската агенция за околна среда определя качеството на въздуха във всички наблюдавани български градове през изминалите две години като опасно за здравето на своите жители.

Европейските отличници и най-опасните градове

Повече от половината европейски градове все още са измъчвани от мръсен въздух въпреки намаляването на емисиите от транспорта и други замърсители заради ограниченията, въведени заради пандемията от коронавирус, се казва в изследването.

Градовете в Източна Европа, където твърдите горива все още са преобладаващото гориво за отопление, се справят най-зле. Жителите на полския град Нови Соч дишат най-мръсния въздух в Европа, следвани от Кремона в Италия и хърватския Славонски Брод.

В същото време в три европейски столици - Талин, Стокхолм и Хелзинки, въздухът е поне два пъти по-чист дори от най-строгите норми за чистота на въздуха на Световната здравна организация. Тя препоръчва запрашаването с фини прахови частици да не надхвърля 10 мкг/куб.м, а градовете в първата десетка се движат в границите от 3.7 мкг/куб.м в шведския град Умео до 5.2 мкг/куб.м в десетия - Тарту в Естония.

Европейската агенция за околна среда тази седмица качи онлайн нова класация на чистотата на въздуха в 323 града в ЕС, в която може да се проследи замърсяването с ФПЧ 2.5 за две години назад.

Сред десетте най-чисти градове в Европа има по три шведски (Умео, Упсала и Стокхолм) и естонски (Нарва, Талин, Тарту), два финландски - Темпере и Хелсинки, както и португалският Фуншал, норвежкият Берген и испанският Саламанка.

Европейската агенция за околна среда съобщи, че локдауните по време на пандемията са довели до намаляване на нивата на азотен диоксид, който се свързва с емисиите от дизеловите автомобили. Нивата на запрашаване, които се определят най-вече с начина на отопление и емисиите от земеделска дейност, са останали високи въпреки забавянето на темпа на живота Единствено при по-големите частици ФПЧ10 се наблюдава известно намаление с - около 30%.

Според експертите на агенцията причината за слабата промяна е, че източниците на прахови частици са много повече от автомобилния трафик, на който най-често се хвърля вината за замърсяването на въздуха в градовете. Най-големите генератори на запрашаване са изгарянето на гориво за битово отопление и в промишлеността, както и от селското стопанство, като емисии на амоняк от тор и животински тор се комбинират с други замърсители в атмосферата, за да образуват фини прахови частици.

Все пак в агенцията са любопитни да видят дали пандемията ще доведе до трайни промени в поведението на градските жители и дали те ще могат по-значимо да повлияят на качеството на въздуха, който дишат техните жители.

Тагове : Русе , въздух ,