Въвеждането на необлагаем минимум заедно с 15 % данък върху доходите не е увеличение на данъците на работещите. Предложението на синдикатите за възприемане на система 15/15/15 (ДДС, данък общ доход, корпоративен данък) ще допоринесе да се намали икономическото неравенство в страната. Това заяви Любослав Костов, икономически експерт в КНСБ, в ефира на предаването „Клуб Investor”.
“Макар и да се повиши ставката, ще се вдигне и реалната покупателна способност на хората. Нашата идея е да оставим повече пари на хората на ниски доходи. Необлагаем минимум има във всички други държави на ЕС, за да се затвори ножицата на неравенството. Практиката е да се намали данъчната основа с конкретен размер и да се обложи с конкретна ставка.”
Това не е увеличение на данъците на работещите, категоричен бе Костов. “Предлагаме по-малко данъци.“
КНСБ предлага и въвеждане на 15% корпоративен данък. „Средната ставка в ЕС е 22%, а в целия свят – 23%. В България е 10%, а единствено под това е Унгария с 9%. Това ще доведе до повече средства в бюджета – работещите в България плащат около 3 млрд. лв., а бизнесът – 1.2-1.3 млрд. лв. при 15 млрд. лв. печалба. Това не е солидарен принцип“, заяви експертът.
България стои в долната част на дебата за глобален корпоративен данък, където ни е поставила реформата за плоския данък от 10%, смята експертът. “Това трябваше да увеличи преките чуждестранни инвестиции, да намали делът на сивата икономика, да намали неравенството и да увеличи приходите в бюджета”, напомни Костов и добави, че според преценка на бизнеса сивата икономика е около 22% от БВП на страната. (Всякакви данни за сивата икономика могат да бъдат само предположения, тъй като по определение тя не може да бъде измерена - бел.ред.)
“Преди дванадесет години бе около 30%, но в момента имаме ръст като абсолютно изражение. Преките чуждестранни инвестиции са рекордно ниски, под 1% от БВП, а преди 2009 г. бяха около 10%-12%.”
Има недостатъци в измерването на производителността на труда и съотношението с ръста на работната заплата, каза Костов. “Две трети от населението нe взима средната работна заплата – медианата в страната е 30%-33% по-ниска от средната. Средната заплата, която получават най-много хора е около 900 лв. -1000 лв. Това е и функция на несъвършената конкуренция, тъй като бизнесът е абсолютен монополист в някои отрасли по места.“
Това е голяма реформа, но необлагаем минимум на ниво минимална работна заплата е първа стъпка, заяви Костов и добави, че това ще се отрази на бюджета с 1.2 – 1.3 млрд. лв. “Това е поносимо на фона на всички останали разходи и на постъпленията от ЕС по оперативни програми и плана за възстановяване. Имаме консенсус с бизнеса по тази тема - въпрос на политическа воля е и две трети от партиите са го записали в своите предизборни програми.“
За поредна година България измерва над 40% коефициент на икономическо неравенство. Това се дължи на конкретни политики, а не на пазарно влияние от бизнеса, коментира Костов. “България може да се сравнява със страни извън Европа като Алжир, Мароко. 8.2 пъти е разликата между доходите на 20% най-богати и 20% най-бедни, а между 10% най-богати и най-бедни е 15 пъти. 40% от националния доход е консолидиран в ръцете на 5% най-богати българи. Повечето от добавената стойност отива за 10% най-богати българи, което е точно обратното на заложеното в целите за устойчиво развитие на ООН. Средната разлика в ЕС е 4.5 пъти.“
Всяка година от 2015 г. насам България е критикувана от европейските институции, че макар да е добре по икономически показатели, изостава по социалните – бедност и социално изключване, интеграция на малцинствата, възможност за отопление на жилищата, неравенства в доходите.
Неравенстватва влизат в политиката като популизъм и започват да се правят реформи, които нямат емпирично измерение, преупреди Костов
Общите приходи от ДДС в бюджета са около 11 млрд. лв. годишно по отчети на Министерство на финансите, обяви експертът. “Ние предлагаме намаление на общата ставка от 20% на 15%, но част от тези пари ще се върнат в бюджета – ако няма такъв ефект, това вече ще е случай на несъвършена конкуренция. С диференценираните ставки за различните отрасли се получи просто прехвърляне на бюджетите от един отрасъл в друг.”
Има основателни притеснения за нарастваща инфлация под влияние на световните пазари и тя най-вероятно ще бъде асиметрична в различните сектори, смята Костов. “Измерваната в България стойност от 1%-2% през последните години е малка. Очаквам и бум на потреблението, което ще уравновеси нещата.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай