Ако 2020 г. се използва за базова година, за следващите 20 години, до 2040 г., населението на България се очаква да намалее с една четвърт. Това показва прогноза до 2040 г., направена на базата на изследването "Регионалните демографски дисбаланси в България - количествени измерения, причини, политики и мерки за оптимизиране на ситуацията", представено днес в Националния пресклуб на БТА от доц. д-р Надежда Илиева - ръководител на секция "Икономическа и социална география" на Департамент "География" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, и доц. Георги Бърдаров - доктор по география на населението и селищата, ръководител на катедра "Социално-икономическа география", зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Ако базата е 2001 г. това намаление ще е с около една трета.
Прогнозата е разработена в три варианта - тенденциален, при който е заложено запазване на тенденциите от досегашното демографско развитие, вторият вариант е оптимистичен - при който се предполага повишаване на равнището на раждаемост и коефициента на плодовитост, а при третия се предполага влошаване на демографските процеси. Най-вероятностен за бъдещото демографско развитие на страната се очаква да бъде сценарият в границите на вариантите реалистичен и песимистичен, обясни доц. Илиева. И при трите варианта на прогнозата се предвижда намаление на населението, но с различни темпове.
Според различните варианти населението ще достигне между 5 милиона и 79 хиляди души /според песимистичния вариант/, 5 милиона 359 хиляди /според тенденциалния/ и 5 милиона и 800 хиляди /според оптимистичния/.
Поляризацията на демографското пространство ще продължава - градското население ще достигне 79 процента, най-слабо засегнати ще бъдат 6-те големи града в страната, като тази група градове ще показва по-малко намаление от средното за страната, посочи доц. Илиева. В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете включително и големите, ще се определя от възможностите им да задържат и привличат към себе си население. Градовете, които успеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат не само капитали, но и население, коментира тя.
В тези условия малките населени места, включително малките градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като допълнително утежняващ фактор ще се окаже силно застарялото население в тях, недостатъчната работна сила, както и ниско квалифицираната работна ръка.
Най-голямо увеличение се очаква да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното преброяване тази група формира 68 процента и ще достигне 81 процента през 2040 г.
С положителен прираст до 2040 г. ще се отличават само някои селища, които са разпръснати по цялата територия, те са обособени в пет групи, в зависимост от депопулационните процеси. Със слабо - под 10, и умерено - от 10 до 20 процента намаление на населението за периода 2001 -2040 г. се отличават едва 5.3 на сто от населените места.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай