Гражданите продължават да са с положителни нагласи спрямо ЕС, но искат реформи

---

от кризата върху личните си доходи.

Ново проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент и проведено между март и април 2021 г., показва увеличаващо се въздействие на пандемията от COVID-19 върху личния живот и финансовото състояние на гражданите. Осем от десет респонденти знаят какви мерки предприема ЕС за справяне с последиците от пандемията, като гражданите поставят на първо място сред приоритетите си за Европейския парламент общественото здраве, борбата с бедността, подкрепата за икономиката и заетостта, както и справянето с климатичните промени. Проучването показва също така солидна подкрепа за Европейския съюз, както и всеобщо съгласие, че глобалните предизвикателства като пандемията от COVID-19 могат да бъдат решавани най-добре на европейско равнище.

  Повече от половината европейци вече усещат или очакват негативно въздействие на пандемията от COVID-19 върху личните си доходи

   В края на първото тримесечие на 2021 г. личното финансово състояние на 31% от европейците се е влошило вследствие на пандемията. Допълнителни 26% от респондентите очакват това да се случи в бъдеще. Докато 57% от анкетираните представляват ясно мнозинство, трябва да се вземат предвид и националните различия в рамките на ЕС. В България делът на респондентите, които заявяват, че кризата сот коронавируса вече е повлияла или очакват да повлияе негативно на личните им доходи, е значително по-висок от средния за ЕС - съответно 48% и 32%, или общо 80% от българите ще бъдат засегнати от пандемията.

  Очакваните ползи за здравето от ограничителите мерки надвишават предполагаемите икономически щети

   Въпреки негативното финансово въздействие на пандемията, мнозинството от анкетираните на европейско ниво (58%) вярват, че здравните ползи от рестриктивните мерки в тяхната държава надвишават икономическите щети, които тези мерки биха могли да причинят. Това мнение се споделя в повечето страни от ЕС и представлява промяна в нагласите спрямо втората половина на 2020 г., когато малко повече от половината граждани оцениха икономическите щети като по-важни, според данните от проучването на ЕП от 2020 г. Това не важи за България, където данните сочат, че по-голяма част от анкетираните българи смятат, че икономическите щети са по-големи от здравните ползи (58%) и само 39% са на мнение, че ползите за здравето са повече, отколкото вредите за икономиката.

   Осем на всеки десет европейци знаят какви мерки предприе ЕС от миналото лято насам в борбата с пандемията, но въпреки това само половината одобряват действията

   Европейците са добре запознати с усилията на Европейския съюз за борба с пандемията от COVID-19 и нейните последици: осем на всеки десет европейци са чували, виждали или чели за мерки или действия, предприети от ЕС в отговор на пандемията и почти половината от всички граждани (48%) знаят какви са тези мерки. Въпреки това високо ниво на информираност, средно само 48% от гражданите за ЕС твърдят, че са доволни от мерките, докато 50% не са. Делът на удовлетворените български респонденти от мерките е значително по-висок в сравнение със средния за Европа - 57%. Също така, само 44% от гражданите в ЕС са доволни от степента на вътрешна солидарност между държавите членки в борбата с пандемията, докато този процент за България е 52%.

   Въпреки различията, подкрепата за ЕС остава много силна

   Въпреки краткосрочните отклонения, както и разликите между държавите членки, положителната нагласа спрямо ЕС остава на едно от най-високите си нива от над десетилетие. Почти всеки втори европейски гражданин (48%) има положителна нагласа за ЕС. В България техният дял е с 12 процентни пункта над средния за Съюза (56%), като само 15% от българските респонденти - дял, малко под средния за ЕС (17%), изразяват отрицателни нагласи. Това проучване потвърждава и продължава положителната тенденция за имиджа на ЕС. Положителната нагласа към Съюза през последните десет години постоянно нараства и ЕС запазва силните си позиции въпреки пандемията и нейните последици върху живота на европейските граждани.

   Комбинацията от понякога критичното мнение на гражданите относно прилагането на конкретни мерки за справяне с кризата и дългосрочната положителна тенденция за основна подкрепа за Европейския съюз, също обяснява настоящия ясен призив за реформи в ЕС. 70% от анкетираните европейци в проучването заявяват, че одобряват ЕС, но по-малко от една четвърт от европейците (23%) подкрепят ЕС „както е функционирал досега“ - спад с четири процентни пункта в сравнение с данните от ноември/декември 2020 г. Почти половината от анкетираните (47%) се обявяват „в полза на ЕС, но не за начина, по който е функционирал досега“.

   Ключови приоритети на ЕС: здраве, ваксини и повече компетенции за справяне с кризи

  74% от европейците искат ЕС да придобие повече правомощия за справяне с кризи като пандемията от COVID-19, като за България делът им е още по-голям - 82%.

   На въпроса какви трябва да бъдат приоритетите на ЕС при борбата с пандемията, европейците определят бързия достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички граждани на ЕС като най-важно условие (39%). Следва инвестирането на повече пари за разработване на лечения и ваксини (29%), създаването на европейска стратегия за справяне с кризите (28%) и разработването на европейска здравна политика (25%). Приоритетите за българските респонденти са даване на възможност за страните от ЕС да подкрепят предприятията и работниците, засегнати от пандемията (35%), инвестиране на повече пари в икономиката за устойчиво и справедливо възстановяване във всички държави в ЕС (31%), създаване на европейска стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще (31%) и разработването на европейска здравна политика (27%).

   Парламентът дава приоритет на общественото здраве и на борбата с бедността и изменението на климата

Запитани конкретно за техните очаквания от Европейския парламент, 49% от европейските граждани и 59% от българските респонденти заявяват, че искат членовете на ЕП да поставят общественото здравеопазване на първо място сред приоритетите на ЕС. Следващите по важност приоритети са мерките за подкрепа на икономиката и създаване на нови работни места (39% средно за ЕС, като делът за България е 55%), както и борбата срещу бедността и социалното изключване (39% за ЕС и 51% за България). Действията срещу изменението на климата са от първостепенно значение за 34% от анкетираните в ЕС, като само 13% от българите са на такова мнение.

   Контекст

   Проучването на Евробарометър беше проведено през пролетта на 2021 г., между 16 март и 12 април, сред 26 669 граждани от всички 27 държави членки, под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията.