Гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер, Христо Ботев отдавна се е превърнал в един от най-светлите ни национални символи. Стиховете му са неподражаеми – въпреки споровете около авторството на някои от тях в миналото. Статиите, памфлетите и фейлетоните му носят печата на оригинален по стил и недостижим като вдъхновение творец – което не попречи да му се припише мистификацията „Символ-верую на българската комуна“, създадена десетилетия след гибелта му.
А самата Ботева гибел разпалва страсти, подозрения, обвинения и контраобвинения и до днес.
„Познанията за Христо Ботев у мнозина наши сънародници започват с това, че е роден на Коледа, минават през най-известните му стихотворения, маркират превземането на „Радецки“ и завършват с куршум в челото на връх Вола в Балкана – казва Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев“ в Калофер. – Масово известни са предимно клишетата за Ботев, създадени от Иван Вазов и Захари Стоянов. Самият Стоянов, първият биограф на воеводата, пише, че „хероят“ трябва да загине впечатляващо, поетично... и, образно казано, удря високото му чело с турски куршум!“
Николова напомня, че след смъртта на Ботев четниците се сбогуват с предводителя си, целувайки го по челото. Никой не споменава то да е било раздробено от куршум или поне окървавено.
Дни по-късно, когато са заловени и последните разпръснати четници, османците изземат от Никола Обретенов карта, носена от Ботев във вътрешния джоб на мундира му, над сърцето. Самата карта не достига до нас, но всички, които са я видели, единодушно твърдят, че била пробита и кървава. Смъртта на поета революционер е кулминация на загадките, съпътстващи цялата му биография.
Според повечето българи той е роден е Калофер. Това сочи и самият Ботев в документ от 1868 г., ала в очерка си „Примери от турско правосъдие“ (1871 г.) пише: „Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Враца...“
Има и твърдения, че Карлово е роден град както на бащата на Христо, даскал Ботьо Петков, така и на именития му син.
Впрочем до 1874 г. поетът революционер се подписва с кръщелното си име, Христо Петков; като Ботев той става известен през последните две години от живота си. А в писмо до Найден Геров от 1863 г. самият баща на бъдещия воевода го нарича „моя син Христофора Петкова“. Така е назован Ботев и в руски документи от онова време.
След обучение при баща си в Карлово и Калофер Христофор Петков е изпратен да продължи образованието си във Втора гимназия на град Одеса. Младежът предпочита да прекарва времето си в библиотеки и в разговори с интересни за него хора. През есента на 1865 е изключен от гимназията. Година по-късно вече сам е учител в населеното с българи бесарабско село Задунаевка. Скоро потегля за България, притеснен от известие за влошеното здраве на баща си. В Калофер замества даскал Ботьо в местното училище.
Междувременно в Славейковия вестник „Гайда“ излиза първото му отпечатано стихотворение – „Майце си“. Оттук насетне Христофор ще публикува още двадесетина поетични творби, белязани от творческия му гений. Ала дори в любовни стихотворения като по-късните „Ней“, „Пристанала“ и „До моето първо либе“ той ще се утвърждава като поета революционер Христо Ботев.
По подобие на любимите си герои, хайдутите, си оставя дълга коса. Така го скицира през 1867 г. художникът Петър Морозов – не е ясно дали от натура или по недостигнала до нас снимка.
По-късно стари хъшове ще подхвърлят на Христо, че с дългата коса и безбрадото си лице „мяза на мома“. Поради тази или друга причина в средата на 70-те години Ботев вече е късо подстриган и с брада.
Бунтовната реч, произнесена от младежа в деня на Солунските братя през 1867 г., кара Ботьо Петков да отпрати временно от Калофер непокорния си син. Никой не подозира, че Христо повече няма да се върне тук. Той потегля отново към Одеса, но не стига там. Може би заминава за Сливен при полския революционер Михаил Чайковски, тогава на османска служба под името Садък паша.
Въпреки задълженията си към Високата порта Чайковски сформира казашки полк от християни. Той покровителства църквата и местното население и провежда военно обучение на български младежи. Възможно е такова обучение да е получил и младият Ботев.
...............................
През есента на 1867 г. Христо Ботев пристига в Румъния. Там се запознава с Любен Каравелов, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Филип Тотю. Работи в печатница, списва вестници – на Добри Войников, на Каравелов, свои.
В паметната 1868 година, когато Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминават с момците си Дунава, Ботев пише „На прощаване“ и се включва в четата на Желю воевода. Водачът обаче е арестуван от румънските власти и четата се разтуря.
Христо се премества в Букурещ. Опитва се да припечелва по всякакви начини, включително и чрез фалшифициране на пари. Попада за няколко месеца в затвора по обвинение за разпространяване на радикални политически идеи.
През 1874 г. се запознава с Венета Везирева. Тя е напуснала богатия си съпруг, с когото преживява крайно нещастен брак и от когото има син, Димитър. Живее в дома на вуйчо си, владиката Панарет; там среща Ботев и се влюбва в него. Чувствата са взаимни и не след дълго Венета и Димитър се преместват да живеят при поета. Това е „греховно“ съжителство, без църковен брак.
През пролетта на 1876 г. се ражда дъщерята на Христо и Венета – Иванка Ботева. Месец по-късно бунтовният й баща потегля по страшния, но славен път на четничеството.
Източник: National Geographic България
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай