- Г-н Живков, според най-новото ви изследване разликата между ГЕРБ и "Има такъв народ" на Слави Трифонов е около един процент. Какво се случва в политическия "врящ котел"?
- Трябва да имаме предвид, че 1% е в рамките на статистическата грешка и в този смисъл не трябва да го тълкуваме като разлика. Както ГЕРБ могат да водят с три пункта, така и да са с разменени места. Практически двете формации имат изравнен резултат към момента. Нужно е да се вземе предвид и периодът на социологическото проучване - то приключи преди връщането на проучвателния мандат от ИТН и това не се е отразило на резултатите.
- Ако вървим към предсрочни избори през юли, то дали няма да се получи подобен резултат, както сега, и да имаме отново раздробен парламент? И възможно ли е все пак някоя от тези формации да доминира, за да се получи стабилно мнозинство за управление?
Да, избори през юли биха съвпаднали с фактическия старт на активния отпускарски сезон и можем да очакваме по-малко от младите и икономически активни българи да гласуват. От друга страна, отчитаме доста висока политическа мобилизация на гражданите – с 10 процента по-висока в сравнение с проучването, което проведохме непосредствено преди изборите. Това подсказва, че понастоящем можем да имаме много сходна или дори малко по-висока избирателна активност.
В обобщение - имаме тенденции, които работят в противоположни посоки, но политизацията е толкова висока, че може би ще компенсира потенциален отлив заради отпуските.
- И въпреки тази висока активност следващото Народно събрание ще е раздробено и отново трудно ще се стигне до правителство. Означава ли, че ще влезем в цикъл "избори до дупка"?
- Съмнявам се, че ще имаме "избори до дупка". Това не е добър сценарий за страната ни, защото демократичната и политическата ни култура не са на необходимото ниво, за да могат институциите да работят нормално без изпълнителна власт, която да е легитимирана от непосредствено проведени избори. В следващия парламент разпределението на силите ще покаже дали тези "меки коалиции", на които ставаме свидетели - от предишната извън парламентарна опозиция или пък на "системните" партии - ГЕРБ, БСП и ДПС, ще се "втвърдят", за да може да бъде сформирано правителство, или ще станем свидетели на съвсем различни групирания. Всичко зависи от волята на гражданите и затова е малко рано да се говори за бъдещи коалиции.
Предстоят ни два месеца, в които ще има достатъчно действия и комуникация на политическите сили, за да могат избирателите да се ориентират коя партия да подкрепят. Сред тях са и тези 10%, които смятат да гласуват, но все още не са решили за кого да го направят. Което ще рече, че можем да очакваме и по-сериозни размествания от тези, които регистрираме в последния ни сондаж.
- В каква посока ги виждате тези размествания?
- Тук трябва да кажа, че всеки месец проследяваме и одобрението към политическите лидери. В тези нагласи по-скоро откриваме потвърждение на хипотезата за потенциално нарастване на вота за новите партии в 45-ото НС. Защо го казвам? Защото техните лидери в момента печелят значително повече одобрение от тези на ГЕРБ, БСП и ДПС. Разбира се, трябва да имаме предвид, че одобрението на лидера не винаги се трансформира в реална електорална подкрепа, но само по себе си то "зарежда" с енергия тенденцията, която очертах.
- В този контекст - отива ли си вождът на ГЕРБ Бойко Борисов? И идва ли краят на партията му?
- Повече от половин година подкрепата за г-н Борисов остава на едно и също ниво, но пък през този период подкрепата за ГЕРБ е същата или незначително по-висока. Това поставя въпроса доколко към настоящия момент има потенциал за нов импулс в политическата кариера на Борисов и съответно стабилизирането на партията чрез ресурса на неговия политически образ. Смятам, че ГЕРБ е изправена пред сериозни трансформации и трябва много внимателно да следим процесите в партията.
- А към друг лидер - Корнелия Нинова, която въпреки изборния крах на БСП не хвърли оставка, какво наблюдавате? Накъде върви партията?
- В момента сякаш има известна стабилизация на електоралната подкрепа за БСП. Ако приемем, че част от загубата на избиратели се дължи на фактора COVID-19, то през юли месец той ще е с много по-нисък потенциал на въздействие върху симпатизантите на левицата. А това може да доведе до номинално повишаване на резултата на социалистите.
Отстрани погледнато, в действията на БСП след 4 април виждаме две основни линии. Първо - силно желание у партията да се позиционира като анти-ГЕРБ опозиция, но от друга страна, непоследователно поведение спрямо заявките й. За мен остава много остър въпросът дали БСП не става заложник на персоналните политически амбиции на своя лидер и дали ще успее да убеди избирателите, че може да бъде алтернативата, за която години наред претендира. Отначало бе обявено, че БСП ще подкрепи новата политическа вълна в парламента за смяна на управленския "модел ГЕРБ", но в последните дни това не се случва и доводите, поне на мен, ми звучат не съвсем убедително. Блокирането на НС миналата сряда заедно с ГЕРБ и ДПС прилича на шизофренно поведение.
- В тази картина къде се намества "Демократична България"? Дясното обединение като че ли е най-последователно в изпълнението на предизборните си заявление, за които говорим?
- Склонен съм да се съглася, защото лично аз не виждам отстъпление на ДБ от заявките, които правят през последните няколко години, а впоследствие с действията си в парламента, в последните дни и с приемането на промените в Изборния кодекс. Обединението заедно с ИТН и "Изправи се! Мутри вън!" донесоха тези, наистина важни за демократизирането на изборите, промени.
И ако се върнем на лидерската подкрепа, при г-н Христо Иванов тя има най-силно изявена динамика през последните месеци, изразяваща се в удвояване на доверието в него. След като години наред ДБ беше извънпарламентарна опозиция и лидерите ѝ почти нямаха достъп до национални медии, през последния месец тяхното присъствие стана много по-видимо и това безспорно допринася за възможността техните тези да бъдат чути от много по-голяма част от обществото, а нека не забравяме, че именно тази политическа сила формулира целите на протестната вълна от 2020-а, които бяха подкрепени от две трети от българите.
- Как става така, че Слави Трифонов взима такава висока подкрепа, като говори само от ТВ екрана или чрез социалните мрежи?
- Подкрепата се дължи на кредита на доверие към образа на следващия спасител в българската политика, каквито сме виждали неведнъж. Но също така Трифонов не е оценяван като политик, а като шоумен, изключително популярен и ангажиран с каузата на България. Нека имаме предвид и профила на неговия избирател - хора, които не са много добре запознати с механизмите, по които работи държавата и какви са факторите, които са решаващи тя да се развива прогресивно. Това са хора с по-ниска политическа култура, без да влагам никаква оценъчност в това. Затова дори и сериозни гафове на Слави Трифонов вероятно не биха се отразили на неговия имидж.
И тук трябва да се запитаме доколко можем да очакваме някакво развитие на публичния образ на г-н Трифонов. На повърхността този почти едноличен стил на вземане на решения, с много ясна изразена пирамидална структура със силен властови връх, напомня нещо, което установихме, че не работи особено добре за българската демокрация през последните години. И може ли Трифонов да бъде движещата сила на обществената промяна, която да доведе до нормализиране на българската демокрация и българската държавност?
- От думите ви си правя извод, че в новото НС през есента ще доминират "протестните партии".
- Нека да имаме предвид, че не трябва да бъде подценявана възможността на трите партии от "статуквото" и да мобилизират симпатизантите си. Всички данни, които публикуваме, са данни от демоскопски проучвания, които отразяват нагласите, и е важно да кажем – не са предизборни прогнози. Естествено е да има разминавания между тях и реалното електорално поведение. Затова и има немалко условности в изводите, които правим на базата на резултати от проучвания. Както споделих по-преди - напълно е възможно да имаме видимо преструктуриране на настоящия политически пейзаж. Струва ми се, че все още сме едва в първата половина на един по-мащабен процес на промяна, на пробуждане на българското общество и затова по-дългосрочни предвиждания биха могли да бъдат подвеждащи.
- Наесен ни очаква друг вот - президентският.
- Рано е още да коментираме президентските избори. Защото досега имаме само кандидатурата на Румен Радев. И макар тя да изглежда с най-сериозен потенциал, президентът тепърва ще има много важна роля в политическия живот през следващите месеци. Предстоящото служебно правителство, към което вървим, ще бъде назначено от него, след това ще преминем към следващия цикъл на връчване на проучвателни мандати на партиите. Политическият хоризонт към момента е много кратък и не мисля, че която и да е от формациите има ясна и точна стратегия за президентските избори. За да коментираме, трябва да изчакаме номинациите поне на парламентарно представените сили.
Добромир Живков е социолог, управител на агенция „Маркет ЛИНКС”. Председател на Браншовата организация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение. Преподавател в Нов български университет.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай