Европейската комисия (ЕК) предлага приемането на общ механизъм за определяне на нивото на минималната работна заплата и пакет от мерки за стимулиране на заетостта чрез данъчни преференции, съобщи EurActiv вчера. Пикове на безработицата по над 20% в държави като Гърция и Испания предизвикаха Брюксел да вземе драстични мерки. Увеличаване на минималното заплащане особено за страните, където то е под ръба на бедността, предлагат от комисията. Германия и Австрия нямат официално приета минимална заплата. Тя се определя чрез колективните трудови договори между синдикати и работодатели.
Идеята политици да регулират икономиката е абсурдна, коментира председателят на БСК Божидар Данев. Политиците са виновни за кризата, а не бизнесмените. Минималното заплащане не може да се уеднаквява, без да се имат предвид други фактори в икономиката като производителност, ниво на данъците, различни пенсионни системи или равнище на здравеопазването. Данъчните ставки в България не са големи, но има голямо различие от Европа. Основите върху които се изчисляват данъците, както и размерът на акцизите, които са уедняквени в някои страни по отношение на работната заплата са съвсем различни в България. Акцизът е еднакъв, например върху горивата, но доходите на хората са различни и така се натоварва еднакво и бизнесът, и гражданите. „Ако се приеме повишаване на минималната работна заплата у нас и последните печеливши производства ще се изнесат извън страната. Това означава, че инвестиции няма да има и ще ликвидираме бизнеса“, категоричен е Данев.
„Много трудно ще се вземе решение за общ механизъм за определяне на ниво на минималната работна заплата“, смята и Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“. За България няма да произтече нищо, което да може да се приложи. У нас има механизъм за определяне на минимална работна заплата, докато в някои европейски държави няма. В Германия няма правителствен акт, който да определя минималното заплащане, но при общ пакет от мерки за безработицата и там ще трябва да се приеме официален национален стандарт, коментираха от „Подкрепа“. Има разлика между ниво на минималната заплата и минимално гарантиран доход, което е приоритет на ЕС не отсега и касае и системите за социална защита, коментира Ася Гонева, изпълнителен секретар на КНСБ. Европейският парламент препоръча миналата година минималната работна заплата да е половината от нормалната за всяка страна-членка. ЕК все повече под формата на препоръки или под егидата на насоки във финансовата сфера се ангажира със специална стратегия за намаляване на бедността. Феноменът „работещи бедни“ нараства застрашително в ЕС. И предложението на ЕК ще е началото на нов кръг от обсъждания, смятат от КНСБ.
Европейските усилия ще се фокусират върху трайно безработните младежи, самотните родители и сезонно наетите, които често остават под нивото на бедността. Целта на предложена мярка е да се предотвратява рискът от рязко падане на цената на труда, както и миграцията на работната ръка от бедните към богатите държави. Липсата на единен стандарт за нивото на минималното заплащане се смята за заплаха за европейския пазар на труда. В някои страни като Румъния то е по-малко от една четвърт от средната заплата, докато в Ирландия ножицата между минималната и нормалната заплата не е така голяма. Ще се обсъждат и мерки за насърчаване на потреблението и подобряване на бизнес климата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай